ССА в медиите

Интересът към алтернативните култури в България постепенно нараства, особено на фона на климатичните промени, честите засушавания и необходимостта от по-устойчиви производствени практики. Според експерти от Института по растителни генетични ресурси (ИРГР) „Константин Малков“ към Селскостопанска академия в Садово, редица култури могат успешно да намерят място в българското земеделие, но за някои от тях остава предизвикателството за осигуряването на стабилен пазар.

Сред културите, към които фермерите проявяват интерес, е бурчакът - бобова култура от групата на фиите. Той се използва както за фураж, така и като отлична предкултура в сеитбооборота. Гл. ас. д-р Иван Алексиев, ръководител на бюро „Научно обслужване и маркетинг“ в ИРГР - Садово, припомня, че бурчакът е ценен и за зелено торене, тъй като обогатява почвата с азот и подобрява нейното състояние.

„Подобна роля има и фацелията. Освен че е отлична медоносна култура, осигуряваща паша за пчелите в продължение на около 40 дни. Използва успешно за зелено торене и подобряване на почвеното плодородие“, коментира ученият.

Ленът също остава сред перспективните култури, но при него експертите са категорични, че производството трябва да бъде обвързано с предварително осигурен пазар. Без гарантирана реализация фермерите трудно могат да поемат риска от разширяване на площите.

Особен интерес предизвиква и просото. То е пролетна култура с много кратък вегетационен период и може успешно да се използва като втора култура след ранни предшественици. Някои сортове формират значително количество биомаса, която е ценна за изхранване на преживни животни.

Селекцията в ИРГР е насочена към сухоустойчивостта. Това се отнася основно за селекцията на пшеницата на института в Садово, при която учените са ориентирали търсенията и изследванията си най-вече в посока устойчивост на засушаване. „Условията при нас са такива, че много по-добре се отчитат сортове с добра сухоустойчивост“, обясняват д-р Алексиев.

Ръжта и тритикалето се отличават със своята непретенциозност и висока устойчивост на суша. Те се препоръчват за планински и полупланински райони и са широко разпространени в Подбалканските райони.

Сред бобовите култури най-сухоустойчиви са нахутът и бурчакът. За разлика от тях, грахът и соята имат значително по-високи изисквания към влагата и при добри добиви често се нуждаят от напояване.

Бобовите култури имат и друго важно предимство - способността да фиксират азот в почвата. 

От института в Садово предлагат зимен грах за зелено косене, който се търси активно от животновъдите. Сортът носи името „Мир“. Нахутът и бурчакът също допринасят за естественото обогатяване на почвата с азот.

При житните култури ръжта, тритикалето и овесът се отличават с по-ниски потребности от азотно торене. Овесът например се нуждае от минимално подхранване в началните фази на развитието си.

Специалистите напомнят, че при пшеницата препоръчителните норми на амониев нитрат са между 36 и 40 кг/дка, което се равнява на около 12–13 кг активно вещество азот.

При овеса обаче прекомерното торене може да създаде сериозни проблеми. Над 20 кг/дка амониев нитрат съществува риск посевите да поляганат, което води до загуби в добива и затруднения при жътвата.

Експертите са категорични, че бъдещето на алтернативните култури у нас ще зависи не само от климатичните условия, но и от развитието на пазари, преработка и договорно производство. Без сигурна реализация фермерите трудно биха поели риска от по-мащабно разширяване на тези производства.

Европейската зелена политика допълнително стимулира интереса към подобни култури. Новата Обща селскостопанска политика насърчава разнообразяването на сеитбооборота, намаляването на азотното торене, използването на покривни и междинни култури, подобряването на почвеното плодородие, ограничаването на въглеродния отпечатък в земеделието. Затова култури като бурчак, нахут, фацелия, тритикале и ръж все по-често се разглеждат като част от устойчивия модел на земеделие в Европа.

По информацията на Агри БГ: https://agri.bg/novini/