Новини

Формулирани дейности по оползотворяване на утайките от пречиствателните станции за отпадъчни води по проект АГРОРИНГ на Института по аграрна икономика

С Договор Номер КП-06-Н36/11от 13.12.2019 г., финансиране от Фонд „Научни изследвания“ на МОН и срок на изпълнение 13.12.19 – 13.12.22 проект „Социално-икономическа ефективност от използване на утайките от пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) в селското стопанство“ АГРОРИНГ стартира 3- годишното си изпълнение през декември 2019 г.

Базова организация в дейностите по него е Институтът по Аграрна икономика (ИАИ) към Селскостопанска академия в партньорство с водещите в тази област специалисти проф. д-р инж. Мартин Банов, председател на ССА, и проф. д-р Светла Маринова от Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията (ИПАЗР) „Никола Пушкаров”. Партньор по проекта е Национален център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА). 

Научният екип на АГРОРИНГ (доц.д-р Божидар Иванов, директор на ИАИ и ръководител на проекта, проф. д-р Светла Маринова от ИПАЗР, проф. д-р Храбрин Башев от ИАИ, гл. експерт Атанаска Джоджева от ИАИ, д. мед. Веселка Георгиева от НЦОЗА и др.) проведе работна среща на 8 септември т.г. На нея учените и експертите формулираха развитието на провежданите политики по отношение използването на утайките от ПСОВ в контекста на развитието на биоикономиката у нас. Обобщена бе актуалността и значимостта на проблема с утайките в екологичен, социално-икономически и практично-приложен аспект. Програмирани бяха и конкретните задачи и дейности в тези направления при изпълнението на втори и трети етап от проекта. Проф. д-р Светла Маринова от Института по почвознание отчете навременно и успешно изпълнение на плана за реализация до настоящия момент, въпреки извънредната епидемиологична обстановка в условията на COVID 19. Всички участници в срещата обосноваха нуждата от ефективно разпространение и приложение на резултатите от проекта в практиката, с амбиция информацията да достигне до максимален брой селскостопански организации и производители. 

Работната група набеляза и районите за анкетна работа, с която да се направи необходимия сравнителен анализ на резултатите от приложението в практиката и направените препоръки. Разпределени бяха и задачите за постоянно информационно захранване на уеб-страницата на ИАИ по проекта, участието в конференции и семинари, публикации в български и международни научни издания, както и изготвянето на законодателно-нормативен анализ по третираната проблематика. 

Проф. д-р Храбрин Башев от ИАИ припомни историята, проблемите и очерта новостите в стратегията на Европейската комисия по темата. Проблемът с третирането на утайките и с оползотворяване на отпадъчното съдържание от пречиствателните станции е с десетилетна история. Много години наред той е имал екологични и икономически измерения, свързани със замърсяването на околната среда и с разходите за оползотворяване и реколтивация на депата за съхранение на тези отпадъци. 

В последните десетилетия, с напредъка на новите технологии и навлизането на различни иновативни решения, съпътствано от стремежа за създаване на „Нови икономически цикли” въпросът какво да правим с утайките от ПСОВ присъства не като бреме и разход, а като актив. При използване на утайките като торно средство настъпват положителни промени в свойствата на почвите, в добивите и качеството на растителната продукция. Те се наблюдават и във физичните свойства на почвите в посока на нейната водозадържаща способност и нарастване на ерозивната й устойчивост. Доказана е и положителната роля на утайките върху баланса на хумуса в резултат от активната дейност на почвените микроорганизми.

В тази посока проект АГРОРИНГ решава комплексно задачите по оползотворяване на утайките от ПСОВ чрез разработване на ефективни технологии. Те са специфични в зависимост от качеството на продуктите, които се преработват и особеностите в санитарно-хигиенните им показатели, свързано с оползотзворяването им като почвен подобрител.

Задачите и целите на проекта е да стане източник на информация за широк кръг ползватели – ръководители и селскостопански производители, което е възможно с изготвянето на уеб-страница, провеждане на семинари и др.

Крайният резултат от научно-изследователската работа ще бъде обогатяване на теорията за функционирането и управлението на агроекологичните системи. Фокусът е в разкъсване кръговрата на биогенните химични елементи, поради внасянето на първичната биологична продукция от селскостопанските площи и натрупване на утайки от ПСОВ. 

В резултат от изпълнението на проекта се предвижда създаване на балансирана система за управление на утайките от ПСОВ чрез внасянето им в агроценозите като източник на биогенни елементи. В практически аспект, това е управление на отпадъците получавани от ПСОВ, които след преработка могат да се използват в земеделието. Основно тя ще бъде предназначена за ползване от В и К, МОСВ, МЗГ и техните поделения в страната, фермери, пречиствателни станции за отпадъчни води и др.

Учените от ИАИ са убедени, че информирането на обществеността за новата селскостопанска политика е предпоставка за засилено участие на аграрната наука в процеса на устойчиво развитие на местните общности и за разработване на новия модел и подход в планирането – прозрачност в управлението, достъп до информация, представяне на мерките, чрез които ще се постигнат най-ефективно целите на политиката.

Актуалността и значимостта на проекта АГРОРИНГ се определя и от съответствието му с приоритетите на ЕС. Реално дейностите по проблемите, включени в научния проект са продължение на 3 десетилетия изследвания, свързани с оценка и моделиране на технологиите за използване на утайките от ПСОВ. Освен агрономически и технологичен въпросът с използването на утайките има социално-икономически измерения, които са разглеждани на микро (стопанско) и макро (екологична,социална и икономическа среда) равнище. Посредством интердисциплинарни подходи ще се разработят и приложат икономически методи за изчисляване икономическата ефективност и оптимизационната функция при различни технологии и практики. Ще се направи оценка на въздействието от въвеждането на използването на утайки в земеделието върху отделните фактори на икономическата, социална и екологична среда. 

След завършване на проекта екипът му от изпълнители си планира амбициозни социално значимите цели: за безопасно отстраняване и оползотворяване на утайките от ПСОВ и възстановяване нарушения баланс на почвите, чрез прилагане на утайките като торно средство; установяване на икономическата ефективност от приложението на утайките при различни типове почви, съотношения (почва:утайка) при различни земеделски култури; вегетационни експерименти за установяване ефекта от използване на утайки и органични торове – отчитане на добив и анализ на растителната продукция и почвата; алтернативи за оползотворяване на утайките в селското стопанство; изработване и тестване на методически инструментариум за оценка на социално-икономически ефекти от оползотворяване на утайките в земеделието; отправяне на предложения за подобряване на европейските и държавните политики способстващи за ефективното управление на утайките.