Новини

Агроекологичната карта, разработена от Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията (ИПАЗР) „Н. Пушкаров“ към Селскостопанска академия осигурява информация за подходящите култури според типа на почвата и качествата й в стопанствата на земеделските производители у нас.

България се характеризира с голяма пъстрота на почвената покривка, обусловена от разнообразния релеф, почвообразуващите скали и различни биоклиматични влияния, на които са подложени отделните ѝ части, коментира гл. ас. д-р Иванка Любенова от Института по почвознание агротехнологии и защита на растенията по време на уебинара, който бе организиран от Националната служба за съвети в земеделието в края на миналата година. Тя представи структурата на картата и подходящите култури, които могат да донесат най-добър доход на стопаните по места. 

Картата е публикувана за пръв път през 1982 г. в мащаб 1:1000000 и в мащаб 1:600000. В нея са обособени 50 агроекологични подрайона, от които 40 обхващат селскостопанския фонд, а 10 горския. 

Седем са основните райони, групирани според типа на почвата в тях:

• на черноземите. В този район са включени 11 подрайона, които заемат Северната част на Дунавската хълмиста равнина и Североизточна България.
• на сивите горски почви. Тук са включени 8 подрайона, които заемат територията на юг от първата група в предпланинската част на Северна България.
• на сивите псевдоподзолисти горски почви. Обхващат ивицата покрай главната верига на Стара планина, която започва от границата със Сърбия и стигат до Източния Предбалкан. Има 3 подрайона.
• на смолниците и канелените горски почви. В тази група са включени 12 подрайона, които обхващат преобладаващата част от Южна България в различно съчетание на смолници, канелени горски и ливадни почви.
• на канелените горски почви. В него влизат 6 подрайона, които обхващат Южнобългарската преходно-средиземноморска подзона на канелените горски почви.
• на кафявите горски почви. В тази група има 7 подрайона, които обхващат изцяло планинско-горската зона на кафявите горски почви и се отнася предимно към горския поземлен фонд на страната.
• на планинско-ливадните почви. В тази група са включени 3 подрайона, които обхващат на-високите билни безлесни части на българските планини над 1700-1800 м.н.в.

Ползването на агроекологичното райониране като информация за подходящите за отглеждане култури може да подпомогне много стопаните, като им позволи да намалят грешките в оформянето на сеитбооборота в стопанствата, категорични са експертите.

По информацията на Агри БГ: https://agri.bg/novini