Новини

Институтът по аграрна икономика (ИАИ) към Селскостопанска академия показва потенциала на географско-информационните системи (ГИС, изработването на карти) в анализа си на почвено-климатичните условия за отглеждането на слънчоглед у нас. С помощта на база данни за агроклиматичните почвени характеристики на България са определени площите, подходящи за отглеждането на слънчоглед без напояване в страната.

„Агроекологичният потенциал на земеделските земи в България“. Това е точното заглавие на доклада на ас. д-р Росица Микова. С него младият учен ще представи Института по аграрна икономика на предстоящата Международна конференция „Опазване на почвите и водите“, която ще се състои от 26 до 29 август т.г.

За място на провеждане на конференцията е обявен хотел „Самоков“ в Боровец. Публикациите, въпросите и обсъжданията сред участниците в нея ще се визират на специално създадения й за целта сайт в условията на извънредната епидемиологична обстановка в страната заради КОВИД-19. Предстои до 15 август учените да изпратят своите доклади. Според организаторите това е по-ефективен начин от конферентните видео връзки, в които броят на чуждестранните участници се оказва по-малък.

Основни организатори на събитието са Научно-техническия съюз по машиностроене и Русенския университет „Ангел Кънчев“ и Българската асоциация по механизация на земеделието. Сред съорганизаторите са МЗХГ, МОСВ, Федерацията на научно-техническите съюзи и ССА, Съюза на полските инженери механици, Грузинския аграрен университет и др. 

Ас.д-р Росица Микова от ИАИ е направила подобен анализ и карта и за пшеницата у нас. От доклада й става ясно, че за близо век някои от тенденциите за слънчогледа, като маслодайна култура, сочат почти двойно увеличение. През 2018-та година добивите на декар са били 244 кг/дка, при вида на тези със 100 -150 кг от декар в началото на 20-и век. За да бъде рентабилен слънчогледът, добивите му трябва да са над 250 кг от декар, обобщава младият учен. 

Основни фактори, определящи висок добив, са: подбор на подходящи предшественици, които щадят почвата, както и с най-удачните за нея хибриди. Най-точното място за слънчогледа като маслодайна култура са западните и централни части на Дунавската равнина, Лудогорието, централната и източната част на Добруджа и Бургаската низина. Анализът на ас.д-р Микова посочва, че в същото време слънчогледът е култура, която лесно се приспособява към различните почвени типове. Най-подходящи за отглеждането му са черноземните и алувиалните почви. 

Основен извод в доклада ѝ за предстоящата Международна конференция „Опазване на почвите и водите“ е, че потенциалът на ГИС и изработването на карти може да бъде много полезен в анализа на почвено-климатичните условия в страната. Той се налага и от направената преди това от ас.д-р Микова характеристика и подобна карта за пшеницата. Водещото е, че така се определят ареалите с особено подходящи условия за съответната земеделска култура. 

Това може да е една градивна база на бъдещи проучвания по темата, които включват и нови параметри, като средни добиви по райони (икономическа рентабилност) или изследвания на условията за култури от полското сеитбообращение. По този начин науката има пряка полза за земеделските производители при вземане на решения за оптималното управление на поземлените ресурси в техните стопанства.