
За България, за която земеделието е традиционен поминък, съдба и бъдеще, селскостопанската наука е от емблематично значение, каза в приветственото си слово проф. Славейков. Нейните достижения дават стабилната основа, която поставя жалоните и гради мостовете към бъдещите открития, насочени към развитието на отрасъла. И в по-близка, и по-далечна перспектива, утрешният ден на страната ни ще продължи да бъде свързан със селското стопанство и неговото състояние. Смятам, че предизвикателства, които стоят днес пред нас и които трябва да преодолеем не са малко, но те ще бъдат разрешени с общи усилия. Убеден съм, че търсещия ни творчески дух и съзидателния труд, който от години полагаме, ще утвърдят добрите практики за духовното и научното обогатяване на отрасъла. Земеделската наука не е задължение, а призвание. В момента Академията участва в 180 проекта, което помага на звената да оцеляват в кризата, допълни в приветствието си проф. Славейков.
Тържеството беше съпътствано от атрактивно изложение, на което се представиха достиженията на селскостопанската наука. Коридорите и залите на Академията преливаха от продукцията на изследователските звена – от тази на животновъдните институти, на тези по овощарство и зеленчукопроизводство, и се стигне до храните на бъдещето и космоса, дело на института по криотехнологии. Най-интересните от тях бяха наскоро създаденият малц от лимец, лифолизирани кисели млека и плодове. Изобилието на трапезите беше повече от впечатляващо – печени агнета, пилета, сладководни риби, биосирена и кашаквали, колбаси с розмарин и др.

{backbutton}