Новини

Основната идея за създаването на синтетична популация „Българска млечна овца“ е производството на овче мляко да се организира чрез голям масив, подходящи за по-интензивно промишлено използване, високомлечни овце, които да освободят от доене овцете от другите продуктивни направления. В тази посока работи Земеделски институт (ЗИ) – Шумен към Селскостопанска академия. За целта е прилагана система с различни схеми за непрекъсната хибридизация (Хинковски и сътр., 1979, 1984) като авторите се базират на възможността за „синтезиране” на „адитивен” компонент за висока млечност и плодовитост и проява на хетерозисен ефект по тези признаци в резултат на произтичащото генно взаимодействие при такъв метод на кръстосване. В схемите като основа се използват овце-майки от тънкорунни, полутънкорунни и млечни български породи и кочове от високо млечните вносни породи - Източнофризийска (ИФ) и Аваси (Ав) и българските - Черноглава плевенска (ЧП) и Старозагорска (СЗ). След получаване на желания тип кръстоски схемите се затварят и през 80-те години се създават нуклеусови стада на популацията, в които се преминава към вътрешно развъждане. В зависимост от използваните схеми, в различните райони на страната се наблюдават фенотипни различия между животните. Понастоящем, най-типичните и консолидирани стада от Националния генофонд на овцете от Синтетична популация „Българска млечна“ (СПБМ) се намират в животновъдните институти в системата на ССА. Налични са и множество типични стада в частния сектор, които са създадени на основата на закупени от институтите животни. 

По тип и телосложение овцете от популацията са сходни с тези на овцете от млечно направление като повече се доближават до ИФ порода (в зависимост от кръвността), но са по-издръжливи, лесно се приспособяват и са невзискателни към климатичните условия. Вимето е добре развито, с правилна постановка на цицките, пригодно за машинно доене. Важно за адаптацията на овцете от Синтетичната популация българска млечна през летните горещини (особено в условията на промените в климата) е обстоятелството, че размерът на потните жлези се увеличава значително. Това позволява тялото да се темперира през кожата и избягването на респираторните заболявания характерни за овцете от ИФ порода. Животните са устойчиви на паразити, инсекти, кърлежи и др., и не боледуват от пироплазмоза и бубезиоза. Поради добрата си адаптивна способност и потенциал за висока млечност и плодовитост, те са разпространени в цялата страна.