Проф. д-р Божанова беше гост на Празника на растителната защита в Пловдив
На 16 януари се отбелязаха 127 години растителнозащитна дейност в България. По този повод министърът на земеделието Явор Гечев участва в тържеството. Събитието се проведе в 13:30 ч. в Аграрния университет в Пловдив в сградата на Факултета по растителна защита и агроекология, зала 7. Гост беше и заместник-председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Виолета Божанова, която каза, че оттук нататък заради зелените цели на Европейския съюз експертите по растителна защита ще трябва да търсят и прилагат по-холистичен подход в работата си, за да има баланс между земеделските култури, природата и хората.
„Науката в растителната защита не само не остарява, тя дава бъдещето“. Това заяви министърът на земеделието Явор Гечев по време на официалното отбелязване на 127 години растителнозащитна дейност в България в Аграрния университет в Пловдив. „На прага сме на интересни и предизвикателни времена. В контекста на „Зелената сделка” и екологизацията - без наука, без растителна защита и без знание и познание, няма да можем да се справим, с това което ни очаква“, посочи още аграрният министър. И допълни, че именно Аграрният университет подготвя професионалисти, чиито знания са основата за преодоляване на трудностите пред земеделието. По думите му професия „Агроном по растителна защита“ има важно значение за развитието на отрасъла и е доказала своята ключова необходимост. Аграрният министър честити професионалния празник на всички растителнозащитници и пожела на добър път в новите предизвикателства, които няма да минат без науката и без знанията.
Денят на растителнозащитника - 16 януари, не е избран случайно. През далечната 1884 година в България се появява филоксерата - "лозовата чума" - най-страшното бедствие, сполетяло някога нашето лозарство. Лозовата филоксера е дребно насекомо с произход от югозападната част на Северна Америка. В Европа е установена през 1863 г. За няколко години голяма част от лозята във Видинско, Ломско, Врачанско са унищожени. Пътят на филоксерата от запад на изток и оттам на юг през Балкана се означава с късове червено платно, вдигнати високо над болното лозе. Този "фронт" прегазва цяла България и от 1 150 000 дка лозя през 1897 г. площите намаляват на 434 000 дка през 1919 г. Появата на филоксерата налага предприемане на спешни мерки: приемане на "Закон за мерките против филоксерната зараза (чума на лозата) и възстановяване на опустошените от нея лозя". Това става с Указ на цар Фердинанд от 16 януари 1896 г., с който се утвърждава първият нормативен акт в България в областта на растителната защита. Именно с този закон се поставя официално началото на борбата с вредителите по растенията и растително защитната дейност у нас. Така 16 януари е приет за професионален празник на растителнозащитника у нас. Денят на растителнозащитника за първи път е честван тържествено на 16 януари 2006 г. в аулата на Аграрния университет в Пловдив по повод 110-та годишнина от издаването на първия нормативен акт на България в областта на растителната защита.
Събитието в АУ – Пловдив се проведе под мотото „Защити растенията – защити живота”. Организатори бяха Асоциация Растителнозащитна Индустрия България, Българската асоциация за растителна защита, Българска агенция по безопасност на храните и Аграрен университет - Пловдив. Проф. д-р Вили Харизанова - декан на факултета по Растителна защита и агроекология в Аграрен университет - Пловдив, приветства гостите и очерта приоритетите и предизвикателствата на професията: баланс между растителната защита и производството на чиста храна и нужда от добри професионалисти. Събитието продължи с презентации на организаторите и дискусия.