Новини

Българските сортове зърнено-житни растения остават еталон и в условията на стремителните климатични промени

В края на май учените от Института по растителни генетични ресурси в Садово отново събраха гости и фермери на традиционния открит ден на полето, по време на който представиха както утвърдените и добре познати сортове зърнено-житни и бобови растения, така и някои нови сортове, които са в процес на изпитване и включване в сортовата листа на страната.
 Този път освен с демонстрациите на последни модели дронове, учените се бяха подготвили и с някои нововъведения на демонстративното поле. Те са подтикнати основно от стремителните промени в климата, които не дават нужното време на учените да намерят отговорите на въпросите вълнуващи всички. Екстремните засушавания и периодите с много високи температури вече не са инцидентни, а се превръщат в правило. Последната гореща вълна в някои части на Европа от миналия месец дотолкова разтревожи експерти и климатолози, че според последните данни очакванията им за следващите три години стават още по-тревожни, а прогнозите им за нови температурни рекорди още по-реални.

Но да се върнем на българска почва на полето в Садово . В опит да намерят отговори на въпросите как в периодите на екстремно засушаване и високи температури да се развива едно рентабилно отглеждане на култури, учените вече правят опити свързани както с промени в посевните норми при някои от културите, така и с експериментирането на повечето есенни сортове с пролетна сеитба за да се проследи развитието им през пролетта и лятото и да се сравни добивността им като есенни и като пролетни култури.

„Нашите опитни полета са едни от първопроходците в аграрната наука на страната, като са били обособени като такива още през 1882 година към първото в страната земеделско училище“, припомни част от историята гл.ас. Иван Алексиев.

Посевите в опитното поле на института са били засети през октомври миналата година , като са били спазени всички оптимални срокове на сеитба.

„Годината за нас протече много добре до момента. Благодарение на дъждовете след сеитбата се получи така, че което семенце не сме хвърлили, то не е поникнало. На места имахме залежала вода, което ни попречи на обработките през февруари. Очакваме една изключително благодатна година за сортовете създадени у нас“, сподели пред присъстващите гл. ас. Алексиев.

Добивите ще зависят от почвените условия

Според него ако не се появи суховей, могат да се очакват отлични добиви при зърнено-житните култури. Той уточни все пак, че нивото на добивите ще е различно за отделните региони на страната, в зависимост от почвите.

„Добивите много зависят от почвените условия на фона на високите цени на торовете. Без почвен потенциал, който да се предложи на растенията, колкото и да ги покрием с торове, не могат да се получат очакваните резултати. Ето защо почвата е много важен фактор в страната ни, и ние задължително трябва да се съобразяваме с нея“, коментира ситуацията гл. ас. Алексиев.

При плитки и слаби почви според него не могат да се очакват добиви над 300-400 килограма от декар. Там където почвите са добри като в Лудогорието, Добруджа, части от Северна България, добивите могат да достигнат до 800-900 килограма от декар както от чуждата така и от нашата селекция.

Ученият препоръчва средно за страната да се влагат между 36 и 40 килограма амониева селитра или между 13 и 14 килограма активно вещество на декар за да се получат нормални и стабилни добиви. Фермерите обаче според него трябва много добре да си правят сметка, дали са успели да си върнат вложените средства и на фона на високите цени на торовете и препаратите.

„При сегашните климатични условия, добивите от българските сортове могат да са равни и дори по-добри от тези на сортовете от чуждите селекции, но там където почвите са по-добри, действително сортовете от западната селекция могат да дадат много добри добиви“, допълни още гл.Алексиев.

Учените за пръв път представиха новия сорт пшеница „Ялйлзда“, който е с отлични хлебопекарни качества, и от който през тази година за пръв път ще се предлагат семена. За да видят как ще се развият посевите от новия сорт пшеница, учените са експериментирали като част от полето е било засято с половин сортова норма, без това да се е отразило видимо на посевите. Според гл. ас. Алексиев обаче нашите преработватели продължават да не дават бонуси за фермерите, които отглеждат сортове пшеници от група А.

Освен нов сорт пшеница, учените работят и върху нов сорт тритикале, който се изпитва за първа година и е малко по-нисък от сорт „Рожен“. Подобно на него е ранен , няма проблеми с полягането и се очаква да се види добивния му потенциал, Най-вероятнотой също да е подходящ за подпорна култура в с мески с грахови култури.

Освен върху нови сортове , селекционерите от ИРГР Садово работят и за повишаване популярността и ефективността при отглеждането на различни покривни култури. Интересът към повечето от тези култури в последните години се засилва и заради това, че се получават субсидиране за отглеждане на зелено. Една от покривните култури, която може да се окаже с много по-широка сфера на приложение отколкото се е мислело досега, е бурчака. С експериментални полета, учените от ИРГР Садово се опитват да установят, как тази култура се държи на по-богати почви и на такива с каменист характер в Източните Родопи. Освен това се правят изследвания за използването му не само като хранителна добавка в животинските фуражи, но и като добавка към пшеничените брашна с цел повишаване съдържанието на протеини.

Бурчакът е подходящ за отглеждане при зелено торене и неговото приложение може да се окаже много по-голямо отколкото се е мислело до момента

„Бурчакът се явява една изключителна алтернатива за почви, които не позволяват отглеждането на стандартните бобови култури. Тъй като културата не е взискателна към почвено-климатичните условия, може да се гледа в райони с по-бедни или ерозирали почви. Добивът на зелена маса е около 2,5 тона на декар, но на семена е изключително висок. Може да се сее както самостоятелно, така и като част от житния компонент и е много добра за зелено торене. Атрактивността и се засилва и от факта, че вече се отпуска и финансиране по интервенцията за подобряване на почвеното разнообразие чрез зелено торене“, припомни доц. София Петрова.

Тя посочи за пример фермер от Източните Родопи, който я отглежда за зелено торене, след което я заорава и засява лимец.
 Учените от ИРГР Садово са се заели със задачата, чрез реализирането на специален проект да видят какви са разликите при отглеждане на тази култура както на конвенционални , така и на биологични полета в това число и при почвено-климатичните условия, които са предлагат в Източните Родопи за да направят детайлна оценка на добивните и възможности. Проектът по думите на доц. Петрова е още в самото начало, и резултатите от него тепърва ще се анализират.

Информация на nivabg.com: Учените от ИРГР Садово демонстрираха как науката върви в крак с промените в климата - NivaBG.com

По информацията на: https://nivabg.com/