img

Съветите на ДЗИ за опазване полетата от Синя китка по слънчогледа

30.06.2022

Устойчива качествена селекция и правилен сеитбооборот са част от решенията за справяне със навлизащото у нас паразитно растение Синя китка, която е световен проблем по слънчогледа, информира сайтът Agri.bg.

Паразитното растение е изключително вирулентно и може да компрометира от 20 % до 100 % от слънчогледовата реколта, предупреждава пред  кореспондент на медията селекционерът доц. Галин Георгиев от Добруджанския земеделски институт (ДЗИв Генерал Тошево на Селскостопанска академия.

През последните години изследователите са насочили усилията си към проучването на паразита, различните раси, причините за разпространението им и селектирането на нови продукти. „Паразитът се храни от корена на растението и може да унищожи реколтата до 100 %. За щастие в България все още няма такива щети“, изтъква доц. Георгиев. В допълнение подчертава, че „у нас се предлагат над 40 хибрида слънчоглед наша и чужда селекция, не всеки от които има устойчивост на синя китка. Много от земеделците купуват неустойчиви и без да знаят, разпространяват този паразит. Той наистина е много опасен, семената могат да престоят в почвата над 20 години. Представете си ако няма адекватна селекция, какви вреди могат да бъдат нанесени!“.

Опасността от синя китка настъпва от север-североизток, допълва проф. Иван Киряков от ДЗИ и уточнява, че към момента паразитът успешно се контролира. Земеделски стопани също сигнализират, че полетата в Североизточна България са подложени на сериозен риск, тъй като в румънската част на Добруджа паразитът вече се развива.

Изследването на болести, неприятели, раси и гени се извършва от Института в Генерал Тошево, но за научни цели, а не за да се предпазят земеделските стопанства у нас. Това трябва да е поръчение от страна на Министерството на земеделието, категоричен е проф. Иван Киряков. По думите му, „Тук е мястото на Института - не само за създаване на сортове и хибриди, а и за мониторинг на болести, неприятели, паразити. Обиколките, непрекъснатото събиране на проби, анализът им дава възможност да се види какъв е расовият състав на патогените. Ние го правим за нас, защото нашите фитопатолозите подават на селекционерите данни. Като цяло земеделският производител няма никаква идея каква е расата в неговия регион, тази информация трябва някой да я спусне. Мисля, че това е задължение на Министерството на земеделието, което има такъв мощен инструмент в ръцете си, който не знае как да използва. Няма кой да ви каже в момента какво има по полетата и в отделните райони“, категоричен е проф. Иван Киряков.

Информацията в уебсайта на Agri.bg: https://agri.bg/novini/sinya-kitka-po-slnchogleda-kak-da-opazim-poletata