img

ССА идентифицира култури с най-добра екологична пластичност и адаптация към промените в климата

01.12.2022

Целите на Компонент 1 „Климатични промени, екосистемни услуги и хранителни системи“ на ННП-ХРАНИ са изследване ефекта на климатичните промени върху приоритетни за България селскостопански екосистеми.

На 28 и 29 ноември 2022г. в град Хисаря се проведе годишната работна среща по Националната научна програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“ (ННП-ХРАНИ) към Министерството на образованието и науката. Проф. д-р Елена Тодоровска – главен научен секретар на ССА и оперативен координатор на Компонент 1 на ННП-ХРАНИ представи напредъка и постигнати резултати по Компонент 1 „Климатични промени, екосистемни услуги и хранителни системи”.  В срещата участваха екипи от 12-те института на Селскостопанска академия, работещи по различни научни задачи и работни пакети на Програмата.

В годишната среща резултати представиха и учените от другите партньорски организации на Програмата -  Аграрен университет – Пловдив в лицето и проф. д-р Владислав Попов - главен координатор на ННП, Националният институт по метеорология и хидрология с проф. д-р Валентин Казанджиев, ръководител на секция „Агрометеорология” и на Работен пакет 1.1, Българската академия на науките, Тракийски университет – Стара Загора, представен от зам. ректора и ръководител на РП1.2 проф. д-р Нели Грозева, Биологически факултет към СУ „Климент Охридски“, Университет по хранителни технологии – Пловдив, представен от зам. ректора и съръководител на  РП3.1 на Компонент 3, проф. д-р Ангел Ангелов. 

Целите на Компонент 1 „Климатични промени, екосистемни услуги и хранителни системи“ са:

  •  изследване ефекта на климатичните промени върху приоритетни за България селскостопански екосистеми (растения, животни, микроорганизми и др.) и съответно, реакцията им към тези промени; разработване на модели за оценка и идентифициране на растителни култури, 

сортове и хибриди с най-добра екологична пластичност и най-добра адаптация към промените в климата, 

и използването им като хранителна база за животновъдството; 

  • проучване влиянието на земеделските практики и агроекологичните фактори върху приоритетни растителни системи, и оценка на въздействието им върху биоразнообразието и екосистемите, както и услугите, предоставяни от тях;
  • генериране на нови знания, целящи създаване на модели и технологични решения за управление на производствените агросистеми, включващи местни генетични ресурси и суровини, устойчиви на климатичните промени култури, сортове и хибриди и породи животни и оценка на потенциала на тези системи да предоставят устойчива био-ресурсна база на регионално и национално ниво. 

Компонентът се състои от 3 работни пакета (РП), в които се изпълняват 8 научни задачи (НЗ) и 29 дейности. Компонент 1 включва най-голям брой учени - екип от общо над 130 учени и експерти  от  9 института на ССА, 3 института на БАН, 3 ВУЗ-а: АУ - Пловдив, Тракийски Университет - Стара Загора и Унивеститета по хранителни технологии – Пловдив, каза пред аудиторията проф. Тодоровска. 

Сред постиженията и практическата приложимост на РП1.1 е симулация за очакваните агроклиматични условия през периода 2021-2050 с модела Aladin – Climate, оценени са хидротермичните условия за настоящ и бъдещ период и са очертани районите с природни ограничения в България - дефинирани са районите за отглеждане на зимна пшеница за постигане на оптимални добиви и на приоритетите за развитие на поливното земеделие. Определени са групи от сортове с устойчиви добиви при променящи се агрометеорологични условия и са идентифицирани главните компоненти, които определят продуктивността на зимната пшеница в Северна и Южна България – 

изготвени са препоръки за постигане на оптимален зърнено-фуражен баланс в страната. 

Установена е зависимост на съдържанието на протеин и глутен от добивите и хидротермичните условия по години и райони в страната – учените са дали препоръки за постигане на оптимално съответствие между количество на добивите и качество на продукцията от зимна пшеница. Проведена е оценка на различни срокове на сеитба на средно ранни български сортове пипер и ранни сортове домати и са изготвени  препоръки към фермерите за оптимални дати на засаждане. Проведена е комплексна оценка на входните и изходните параметри при определяне на условния баланс на азота в агроекосистемата – предпоставка за изготвяне на научно-обосновани препоръки за оптимизиране на прилаганите торови норми и редуциране на антропогенното въздействие върху почвите и водите. По РП1.1 още е получена информация за важни агрономически признаци, свързани с продуктивността, качеството на зърното и устойчивостта към икономически важни болести 

за над 120 български и чуждестранни сортове обикновена зимна пшеница в условия на промени в агроклиматичните условия 

в две различни локации - Генерал Тошево, Северна България и Садово, Южна България и за 90 генотипа твърда пшеница в района на Чирпан и са идентифицирани сортове обикновена и твърда пшеница с високи и стабилни добиви, добри качествени показатели, с висок адаптивен потенциал и устойчивост на болести, подходящи за райониране в Северна и Южна България. Данните са от значение за изграждане на подходяща сортова структура при производството на пшеница в рискова климатична среда, в различни агроклиматични райони на страната и ще бъдат предложени на заинтересованите страни – министерства, администрации, фермери и преработватели. Проф. Тодоровска съобщи още, че е получена информация за голям брой експеримeнтални царевични хибриди от различни групи на зрелост (FAO 200-400; FAО 400-500 FAO, FAO 500-600 и над 600) и е установена екологичната стабилност и пластичност на изследваните експериментални царевични хибриди, част от които са представени в ИАСАС за изпитване и признаване, и последващо агроекологично райониране в страната. Проучена е реакцията 

на 12 нови сорта сливи и 22 сортоподложкови комбинации при черешата към стресови абиотични фактори: 

зимоустойчивост; устойчивост на късни пролетни мразове и сухоустойчивост на основата на полски и лабораторни изследвания – изготвени са препоръки към овощари и МЗм за по-правилното им райониране във връзка с променящите се климатични условия. 

Сред научната инфраструктура придобита по Програмата за споделено ползване са система за измерване нивото на фотосинтеза при растения – ИРГР- Садово; анализатор на качеството на зърното в ИЦ-Кнежа; лабораторно оборудване в ИПК-Чирпан; лабораторно оборудване в Институт по земеделие-Кюстендил. В следващи публикации ще Ви представим резултатите по останалите Работни пакети и Компоненти на ННП-Храни.