Новини

Впечатленията на български фермери от породата овце Синтетична популация Българска млечна са много добри. При добри условия на хранене и отглеждане, животните няма да ви разочароват, споделят стопани. Отглежданото в Земеделски институт (ЗИ) – Шумен към Селскостопанска академия, стадо от Синтетична популация Българска млечна, е най-голямото нуклеусово за популацията. Създаването на стадото започва през 1978 година, като то е създадено по своеобразна модифицирана схема, като е провеждана селекция за висока млечност и плодовитост. Върху основа овце-майки от Североизточно българската тънкорунна порода е работено предимно с кочове Източнофризийска порода и косвено е вливана кръв от породите Аваси и Черноглава плевенска, а в последствие и от Старозагорската. Още в етапа на прилаганите схеми на кръстосване е оформена и изградена генеалогична структура. Родоначалници на отделните линии са високопродуктивни разплодници от породите: Източнофризийска (5 линии), Аваси (1 линия), Старозагорска (3 линии), Черноглава плевенска (3 линии) и кръстоски на породите Източнофризийска с Черноглава плевенска (5 линии). Повече от 30 години се извършва „вътрешно-линейно развъждане“ с кочове собствено производство като се прилага хомогенен подбор, съчетан с умерен инбридинг.

Овцете са разпределени в три стада и се отглеждат оборно-пасищно при полуинтензивна система. Младите животни се отглеждат отделно до навършване на 18-месечна възраст и влизане в основно стадо. Размножителният процес се осъществява стандартно – веднъж в годината, през месеците юни-юли. Животните от стадото имат достоверен произход. Овцете се осеменяват изкуствено по индивидуален случен план на възраст 18 месеца след сформиране на стадата. Агнилната кампания обикновено протича от втората половина на ноември и приключва до средата на месец януари. Доенето е механизирано и се осъществява двукратно, след отбиване на родените агнета. Бозайният период е в границите 60 дни, а продължителността на дойния период е в рамките на 150 дни. 

Основната цел на провежданата селекция е повишаване на млечната продуктивност, съчетана с добра плодовитост.  При осигурено добро ниво на енергия и протеин в дневните дажби и високо ниво на селекция, генетичните заложби на животните са за млечност в рамките на 150 - 200 литра за доен период. Овцете-майки се отличават с много добри качествени показатели на млякото (сухо вещество – 17.94%, сух безмаслен остатък – 10.63%, млечна мазнина – 7.32%, общ белтък – 5.35%, лактоза – 4.25%) и физико-химични свойства.

Вторият по важност селекционен признак е плодовитостта. Този компонент от общия генотип на Синтетичната популация е внесен от Източнофризийската порода. В стадото е достигната много добра плодовитост: 150 – 160 агнета от 100 овце-майки като целта на селекцията е да се увеличи броят на овцете, имащи главно по две агнета. Първото заплождане става на 18 месеца, но е възможно заплождане и на 9-10-месечна възраст при правилно хранене и достигане на 70% от теглото на възрастните овце. Продължителността на бременния период е от 148 до 152 дни. 

Животните от стадото притежават добра енергия на растеж и високо живо тегло – средно живо тегло на овцете-майки – 65-75 kg и 100-130 kg на кочовете.

Овцете се отличават с много добри адаптивни способности, висока жизненост и устойчивост. При вътрешно развъждане запазват жизнеността и продуктивността си. В последните поколения са натрупани приспособителни способности. Именно заради това, произвежданите елитни разплодни мъжки и женски животни са желани и търсени от фермерите от цялата страна.