Македонското земеделие губи пазарни позиции заради нерешени вътрешни проблеми, въпреки че се съфинансира и от предприсъединителните фондове на ЕС, сподели проф: Драги Димитриевски от Северна Македония на Международния научен симпозиум, който Институтът по аграрна икономика (ИАИ) на Селскостопанска академия откри вчера, в партньорство с Европейската научна мрежа за развитие на селските райони, информира nivabg.com.
Тезите на агроикономиста от Северна Македония са, че „пред развитието на македонското земеделие има много предизвикателства, както на глобално ниво, така и такива свързани с вътрешни слабости. Зелената сделка на Европа и стратегията „От фермата до масата“ са предизвикателство не само за големите, но и за малките страни, като нашата, защото както знаете, там има доста сериозни цели, които трябва да се изпълнят до 2030 година, свързани с намаляване на пестицидите и редукция на вредните емисии в земеделието“.
Като част от тези предизвикателства проф. Димитриевски очертава изискването за почти двойно увеличение на площите за биоземеделие, допълва публикацията. По думите на учения, към момента едва около 2% от площите в югозападната ни съседка са заделени за биопроизводство. Препятствията пред увеличаване на площите за биоземеделие са свързани както със земеделските производители, така и с невъзможността на пазара да поеме по-голямо производство.
„Ние можем да изпълним тези стандарти но не можем да достигнем до европейския пазар, а той е основен за нашата земеделска продукция. Като страна кандидат - член за присъединяване към ЕС, ние провеждаме както институционални така и законодателни реформи, за да изпълним изискванията на ЕС, но земеделието ни страда от дългогодишни проблеми, както от социалноикономическо естество, така и такива свързани с промяна на структурата на производство, закриването на големите комбинати, някои от които бяха неуспешно приватизирани и фалираха. Освен това наблюдаваме силно увеличение на обема на необработваемите земеделски земи, като, ако през 90- те години фермерите са обработвали около 660 хил. хектара земя, днес обработваемите площи у нас са се свили до около 500 хил. хектара“, акцентира върху картината със земеделието в Северна Македония проф. Димитриевски.
Още информация по темата в уебсайта на nivabg.com