img

Научен център по земеделие „Средец” поддържа племенно стадо на Източнобалканската свиня

21.01.2021

Директорът на научното звено доц. д-р Надежда Палова към Селскостопанска академия пред изданието „АгроТелеграф" на в-к „Монитор" за опазването на единствената българска аборигенна (автохтонна) порода свине.

В НЦЗ – Средец се съхранява и поддържа племенно стадо свине от автохтонната породата Източнобалканска свиня с цел опазването й като национален генетичен резерв (естественият ареал на породата е Източната част на Стара планина, Странджа и Сакар). Прилага се чистопородно развъждане на основата на поддържаща селекция съгласно развъдната програма на АРСИС. Стадото е нуклеус за породата и от него се предлага висококачествен разплоден материал.

Това е единствената българска аборигенна (автохтонна) порода свине, запазена у нас до сега. Особеност при този вид свине е технологията на им отглеждане, която е свободно пасищно. Свинете от Източнобалканската порода са единствените, за които е разрешено пасищно отглеждане само на определени територии в областите Бургас, Шумен и Варна. Те са изключително приспособени към местните климатични условия, притежават здрава конституция и резистентност към болести.

Със свинете се извършва научноизследователска работа. Научната работа  обхваща дългогодишни проучвания при породата Източнобалканска свиня в условията на природосъобразно и биологично отглеждане. Основен акцент е поставен върху възможностите за получаване на качествена и с установен произход храна. Това включва: угоителни качества при изпитване хранителната стойност на фуражите в зависимост от техният произход (естествени пасища от различни местообитания, непреработени зърнени фуражи, фуражи биологично производство); кланични качества, локализация на различните морфологични компоненти в трупа, установяване физикохимичния състав на месото и тлъстината, съдържание на ненаситени мастни киселини, стрес чувствителността.

Съхраняването на жизнеспособността и типичната за породата плодовитост, както и продължителността на стопанско използване са основни приоритети при развъждане на породата и акцент в научноизследователската работа. В тази връзка се контролират няколко показателя: - плодовитост; майчински качества;  продължителност на стопанско използване, продължителност на живота (дълголетие).

Контролът на продуктивните качества в стадото се извършва от АРСИС. Животните са маркирани и имат издаден Сертификат за произход, включени са за подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат - Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство.

Тъй като тези животни се отглеждат природосъобразно и са целогодишно на паша, те са подходящи за биологично производство и получаване на екологически чиста продукция.

През 2019 г .съгласно становище на МЗХГ до областните управители на областите Бургас, Варна, Шумен, във връзка с констатираните огнища на АЧС в България при домашни и диви свине, от особена важност беше да се предприемат мерки за недопускане проникване на заболяването при Източнобалканската порода свине. Съгласно условията за превенция от АЧС, нормативно изискване на БАБХ беше собствениците на тези свине да изградят временни заграждения на определен пасищен район, в които да се настаняват отглежданите свине през нощта, а през деня да излизат на паша. Отчитайки усложнената епизоотична обстановка в страната, свързана с разпространението на АЧС и начина на отглеждане на свинете от тази порода беше ясно, че същите са едни от най-уязвимите и застрашени от АЧС животни. Съгласно Заповед № 11-1778/31.08.2018 (изменена и допълнена със Заповед № РД 11-1815/05.09.2018 г.) и Заповед № РД11-1347/12.07.2019 г. на изпълнителния Директор на БАБХ беше забранено свободното пасищно отглеждане на ИБС, като същите трябва да се отглеждат затворени, по начин недопускащ контакт с дивите животни, други стада ИБС и лица, извършващи селскостопански, горски, ловни и други видове дейности, които могат да бъдат механични преносители на вируса на АЧС.

С цел спазване мерките за биосигурност, НЦЗ – Средец изгради телена ограда, подсигурена с електропастир за територия от около десет дка. Тази територия е крайно недостатъчна, имайки предвид, че за едно прасе са необходими 2,5 дка пасищна площ. В случая животните са принудително ограничени откъм достъп до типичните им местообитания - широколистните горски терени и необработваеми земеделски площи. Имайки предвид, че животните се отглеждат навън целогодишно и набавят сами до 70 – 80 % от храната си, в случая сериозно е нарушен техния начин на живот.

При това нарушаване хомеостазата на животните рискуваме да ги загубим от естествения им отпад, поради неподходящи условия на отглеждане. При такова развитие на процеса не е далеч времето, когато стадото няма да отговаря на изискванията за елитно, тъй като няма да можем да спазваме принципите на Развъдната програма за провеждане на развъдна дейност със свинете от Източнобалканската порода.