В регулярни семинари, които провеждат учените от академичния състав на Института по аграрна икономика (ИАИ) към Селскостопанска академия, се разисква темата „Сценарийно моделиране за измерване конкурентоспособността по сектори“. Целта е моделът да се приложи в прогнозни сценарии и анализи до 2030 г., като се изследват основни сектори в земеделието. Сред тях са маслодайните и зърнените култури, производството на месо и др. Учените изследват резултати, а не фактори, които може да се очаква да влиаят на конкурентоспособността, особено при подчертано динамично, дори екстремално променящи се външни глобални и други обстоятелства. Целта е да се създаде устойчив, полезен, удобен и научно състоятелен модел.
Статистическите методи могат да се разглеждат като инструменти, които използват статистически техники за анализ и представят прогнози, основани на доказателства – това е едно от направленията на ИАИ. Институтът участва и в Международния европейски проект Tools4CAP /Innovative Toolbox empowering effective CAP governance towards EU ambitions) – Иновативна кутия с инструменти, които дават възможност за ефективно управление на ОСП/. Целта на обобщения опит сред участниците, а именно 21 страни, е сравнителният анализ на методи и инструменти. Индентифицираните инструменти ще бъдат оценени и сравнени, за да се очертаят най-интересните решения и добри практики. Целта е и да увеличи потенциала за възпроизвеждане и приемане на най-иновативните инструменти в държавите членки.
Съществен принос, оценен и от международните партньори, е участието на учените от ИАИ в проекта по ФНИ “Механизим и форми на аграрното управление в България“. Презентацията на проф. д-р Храбрин Башев и проф. д-р Божидар Иванов за „Съдържанието, съставът и качеството на аграрното управление в България“ беше представена от проф. д-р Башев на Международния форум на института, а съдържанието и е обект на световни научни издания. Тя задава посоки за пресечни точки на науката и практиката със своята потенциална приложимост, защото разглежда управлението на аграрните системи в България. Фокусът е върху съдържанието, структурата и оценка на качеството. Подчертава се, че аграрното управление остава недостатъчно изследвано, като различни дисциплинарни перспективи усложняват неговото дефиниране и оценка. Тъкмо тази сложност е взета предвид и е заложена в предложената рамка за изследване: GAMPOS (Агенти, Средства, Процеси, Ред, Устойчивост), която интегрира елементи от институционалната икономика, икономиката на управлението и теорията за устойчиво развитие.