Новини

Методи за борба с късните пролетни мразове представя доц. д-р Симеон Крумов от Институт по земеделие (ИЗ) – Кюстендил към Селскостопанска академия. 

Какво представляват мразовете? За мраз се приема моментът, в който минималната температура на въздуха, измерена в метеорологична клетка, е равна или по-ниска от 0°С при положителна средно-денонощна температура на въздуха. Повреди по овощните дървета и лозята причиняват ниските отрицателни температури на въздуха, които настъпват в началото на пролетта, растенията са излезли от състояние на дълбок покой. Видовете и сортовете проявяват различна степен на устойчивост. Семковите овощни видове (ябълки, круши, дюли) се развиват по-бавно и съответно рискът от щети вследствие на измръзване е по-малък отколкото при костилковите овощни видове (праскова, кайсия, слива, череша, вишна)

Независимо от вида отворените цветове и завръзите са много по-чувствителни към мразове от цветните бутони. Във фаза цветен бутон с показване на боята на венчелистчетата черешата заема трето място по устойчивост след ябълката и прасковата. Най-чувствителни са плодниците и младите завръзи. По-устойчиви са тичинковите торбички и венчелистчетата. Мразовете се подразделят на адвективни и радиационни: 

Адвективни – Придвижване на студени въздушни маси на значителни разстояния. Измества се наличния дотогава по-топъл въздух. Не се наблюдава инверсия, а въздушната влажност е ниска. Температурите се понижават от -3 до -7ºС. Почти няма противодействие. 

Радиационни – Те са резултат от отделяне на топлина от почвата и растенията, вследствие на което се понижава температурата на приземния въздушен слой. По-топлият въздух се издига нагоре над земната повърхност. Наблюдава се явлението температурна инверсия. Борбата се води чрез мероприятия за намаляване на лъчеизпускане и повишаване на температурата. 

Характеристиката на късните пролетни мразове в района на Кюстендил, показва, че е възможно да се случват мразове в момент, когато лозите и овощните култури са влезли в усилена вегетация. Действията по защита от мразове се делят на
 пасивни и активни:

Пасивни (дейности преди поява на мраз) – Правилен избор на място (най-добрата защита), правилен избор на видове (райониране) и сортове с късно развитие (много добра защита), поддръжка на терена (намаляване на повърхността отдаваща топлина, повишаване на температурата с 2ºC до 5ºC), повишаване на почвена влажност  (пречи на лъчеизпускането, повишаване на температурата с 2-3ºC.   

Активни – Надкоронно дъждуване (освобождаване на скритата топлина при заледяването на водата). Ефикасен метод при температури до -6ºC,-7ºC, при вятър над 4-4,5 m/sec ефикасността намалява с 65-70%. 

Перки против слана, машини за вятър (Ефикасен метод, размесване на по-топлия въздух намиращ се високо със студения приземен въздух). Най-ефективни са когато инверсионният слой е на 5 до 25 m над зоната на култивираната площ. 

Печки на твърдо гориво, газови горелки, свещи и др. (директно нагряване). Висока ефикасност при 30 бр./дка. 

Задимяване (най-ефикасен при температури до -1,5ºC при 20 купчини на дка.). Забавяне на цъфтежа чрез дъждуване и пръскания с вар, както и химични третирания с ретарданти и някои гиберилинови киселини, забавящи развитието на пъпките.