img

Главният научен секретар на ССА проф. д-р Елена Тодоровска за сътрудничеството с Китай

01.04.2024

В интервю за Китайската медийна група (КМГ), по повод 75-годишнината от установяване на дипломатическите отношения между Китай и България, главният научен секретар на Селскостопанска академия (ССА) проф. д-р Елена Тодоровска подчертава, че селското стопанство в Китай е един от най-динамично развиващите се сектори през последните две десетилетия. Проф. Тодоровска припомня, че Селскостопанската академия е най-важната институция в България, призвана да извършва различни научни изследвания и приложни дейности в различни сфери на селското стопанство. В тази връзка, Академията поддържа и многостранни международни контакти

За сътрудничеството на нейните научни звена и колективи с китайски колеги и организации проф. Тодоровска посочва конкретни примери и проекти. По думите й „сътрудничеството на Селскостопанска академия със сродни организации от Китайската Народна Република датира от 2008 година, стартирайки с подписването на Меморандум за сътрудничество с Китайската академия за селскостопански науки (Chinese Academy of Agricultural Sciences, PR China). 

През годините контактите се разширяват и са подписани редица споразумения, на базата на които са разработени и успешно реализирани проекти за двустранно сътрудничество.

Част от китайските партньори на ССА са:

Академия на селскостопанските науки на провинция Хейлундзян, град Харбин (The Heilongjiang Academy of Agricultural Sciences – Харбин. С нея ССА има споразумение за научно-техническо сътрудничество, подписано на 9 октомври 2009 година. Визираното сътрудничество е в областта на почвознанието, растителните и животинските генетични ресурси, генетика и селекция на растенията и животните, напояване, механизация, растителна защита, преработка на селскостопанската продукция и други от взаимен интерес.

Академия на селскостопанските науки на провинция Гуанси, град Нанин (Guangxi Academy of Agricultural Sciences) Меморандумът за сътрудничество с нея е в областта на научните изследвания, трансфера на технологии, маркетинга и търговията с хранителни технологии, подписан между двете институции на 17.11.2009 година за срок от 5 години.

Академия за селскостопански и животновъдни науки на провинция Вътрешна Монголия (Inner Mongolia Academy of Agricultural and Stockbreeding Sciences of  P.R.China) 2011 - Рамково споразумение за НТС в областта на животновъдството, горското стопанство, безопасността на храните и др. от 2011 г.

Академия за селскостопански науки на Юннан (Yunnan Academy of Agricultural Sciences) 2016, София - Споразумението за НТС в областта на научните изследвания е безсрочно.

Шанхайски университет „Дзяо Тун” (Shanghai Jiao Tong University), 2018 - Меморандумът за сътрудничество с него е със срок на действие от пет години.

Академия за селскостопански науки на Дзянси (Jiangxi Academy of Agricultural Sciences), град Нанчан (Nanchang), провинция Дзянси 2019 – И с нея ССА има Меморандумът за сътрудничество в областта на земеделската наука и технологии. 

До момента Селскостопанска академия има реализирани над 15 изследователски проекта с китайски институти и компании в следните области:

- Селекция, репродукция и трансфер на ембриони при говеда, овце и кози;

- селекция на ягодоплодни култури и овощни видове;

-производство на фуражни култури - трева, бобови растения и сорго;

- събиране, съхраняване и изследване на генетичните ресурси на културните растения;

- инвентаризация и събиране на местни растителни генетични ресурси от зеленчукови и ароматни култури;

-биотехнологични и екологични подходи за изучаване и размножаване на Ginco biloba за градско озеленяване, рекултивация на промишлени и безплодни тереним

- Проучвания на молекулярно, метаболитно и фенотипно ниво, насочени към селекция на сортове и линии ориз и др. култури с повишена устойчивост към абиотични стресови фактори;

- Проучвания на механизмите, предопределящи препрограмирането на устойчивостта към засушаване при местни възкръсващи растения, с цел подобряване на реакцията към стрес на културните растения;

- Проучвания върху пивоварните качества на българските сортове ечемик, разработване на бира и пивоварни напитки, производство на пивоварни дрожди и др.

Интересни факти от сътрудничеството на ССА със сродни китайски организации през последните няколко години:

Създадената през септември 2022 г. съвместна китайско-българска лаборатория CCAGRE. За нея проф. Тодоровска пояснява, че международен академичен изследователски екип (с ръководител Shanghai Jiao Tong University(SJTU) създава съвместна китайско-българска лаборатория за изменение на климата и управление на селските екосистеми (Съвместна китайско-българска лаборатория CCAGRE). Целта на Лабораторията е да насърчава международното сътрудничество в областта на научните изследвания и технологиите, да развива и обогатява таланти в областта на управлението на риска и адаптивното управление на селските екосистеми, в контекста на глобалното изменение на климата. През май 2023 г. се проведе и Китайско-български симпозиум по изменение на климата и съживяване на селските райони ’2023 с домакин Институтът по аграрна икономика на ССА и годишният форум на Съвместната китайско-българска лаборатория CCAGRE.

На 6 юни 2023 г. в Селскостопанска академия се проведе среща между ръководството на ССА и представители на посолството на Китайската народна република в София. По време на дискусията бяха разгледани теми от взаимен интерес като беше изразено желание да се увеличи броят на съвместните научни проекти.

През месец юли, 2023 година Институт по растителни генетични ресурси „Константин Малков“ - Садово, част от Селскостопанска академия, посрещна партньори от Китайската академия за селскостопански науки по двустранен проект на тема „Обогатяване на разнообразието от зърнено-бобови култури между България и Китай – интродукция и оценка във връзка с глобалните климатични промени“, договор КП-06-Китай/7/20.11.2020 г. на ФНИ.

На 12 септември 2023 г., официални представители от посолството на Китайската Народна Република посетиха Институт по декоративни и лечебни растения - София. Целта на срещата бе да се потърсят възможности за изграждане на паркови пространства /градини/ в София и Пловдив от различни видове и сортове китайски божур през 2024 г. Това цвете е с голямо национално значение за Китай и се почита от древни времена. Прекрасната идея бе посрещната с голямо одобрение от учените и специалистите в ИДЛР - София, които се ангажираха да оказват научна помощ при реализирането на проекта. Ще бъде създадено и опитно насаждение от китайски божур в ИДЛР - София, където внесените растения ще бъдат наблюдавани и проучвани за тяхното развитие при почвено-климатичните условия на Софийското поле.

През месец октомври, 2023 година в Института по животновъдни науки – Костинброд към Селскостопанска академия се проведе съвместна работна среща между ръководството и учени от Института, Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството и представители на Китайското посолство: първи секретар Hi Jie и двама втори секретари по науката – Guo Dacheng и Ning Yongpeng. Темите, по които протече дискусия в рамките на срещата, бяха: овцевъдството в България – общ брой породи овце и численост и такива под селекционен контрол; опазване на генетичните ресурси; автохтонни породи и интродуцирани в България високопродуктивни породи овце; мерки за подпомагане на земеделските стопани в сектор овцевъдство. На фокус бе и опитът на България в съхранението на генетичните ресурси и научни проекти. Екипите обсъдиха политика на България и мерки в сектор „Овцевъдство“, както и възможности за установяване на бъдещо партньорство и реализиране на съвместни проекти с Китайската селскостопанска академия.

На 3 ноември 2023 година в централната сграда на Селскостопанска академия се проведе среща между ръководството на Академията и правителствена делегация на Китайската народна република. От китайска страна в срещата участваха г-н Ци Джала, член на Президиума на НК на КНПКС и заместник-директор на Комисията по земеделие и селските райони, Н. Пр. г-н Дун Сяодзюн, посланик на КНР в РБ, г-жа Тиен Дзин, член на Комисията по земеделие и селските райони към НК на КНПКС, председател на Центъра за предаване на културното наследство на керамиката Дзъша в гр. Дзиеншуей, г-н Джу Шуейфан, член на Комисията по земеделие и селските райони на НК на КНПКС, главен експерт в Китайската академия за инспекция и карантина, г-н Ма Юсян, зам.-директор на Службата на Комитета по земеделие и селските райони към НК на КНПКС, г-н Сун Сяннан, секретар в Службата на Комитета по земеделие и селските райони към НК на КНПКС, г-н Лю Йенда, служител в отдел „Земеделие“ към Службата на Комитета по земеделие и селските райони към НК на КНПКС, както и служители в Посолството на КНР в РБ. От взаимен интерес бяха теми като обмяната на опит при въвеждането на зеленото земеделие и нисковъглеродното селско стопанство, опазването на околната среда в селските райони, като по-конкретно бяха обсъдени теми във връзка с климатичните промени и намаляването на и засилването на контрола върху употребата на пестициди. На срещата бе обсъдено, че има много области за сътрудничество между двете държави, а така също и възможности за обмяна на опит и разработване на съвместни изследователски проекти. Двете страни поеха ангажименти за намирането на нови начини за разширяване на партньорството в областта на земеделската наука.

През 2024 г., когато се навършват 75 години от създаването на КНР и от установяване на дипломатическите отношения между България и Китай, в интервюто си за КМГ проф. Тодоровска, припомня, селското стопанство в Китай е един от най-динамично развиващите се сектори през последните две десетилетия. В същото време огромното население (близо 1/5 от населението на планетата е съсредоточено в страната) и ограничените природни ресурси (малко количество обработваема земя, част от която е пустинна, изложена на ерозия и с повишена киселинност, липса на достатъчно водни запаси и морски ресурси) на КНР налагат провеждане на целенасочена и ефективна държавна политика за бързо развитие на селското стопанство, подобряване състоянието на почвите, повишаване на добивите от селскостопанските култури, които са в основата за постигане на продоволствена сигурност в страната. 

Очакваме сътрудничеството между водещи български и китайски академични институции да продължава и да се разширява с теми и в области от взаимен интерес, акцентира главният научен секретар на ССА. Селското стопанство е традиционен отрасъл за двете страни и има стратегическо значение за осигуряване на продоволствената сигурност и е важен източник на суровини за други отрасли и сектори на националната икономика, а също и на работа и доходи на значителна част от населението. В същото време секторът е сред най-динамично развиващите е по отношение на модернизация, роботизация, цифрова и дигитална трансформация, свързани с климатичните и зелени предизвикателства в световен мащаб.

Информацията в уебсайта на pogled.info.