ССА в медиите

Как правилно да бъде направена резитбата на лозята и кога е най-подходящото време за работа, коментира за Агри.БГ доц. д-р Симеон Крумов от отдел „Селекция, интродукция и сортоизучаване на културните растения“ в Института по земеделие (ИЗ) - Кюстендил към Селскостопанска академия.

„В райони, където температурите падат до много ниски стойности и лозите се загрибват. Резитбата на лозята се извършва през есента, преди студовете, и след това лозите се загрибат. Това се практикува предимно в личните стопанства и е приложимо за ниско формираните лози, които са близо до земята”, обяснява ученият.

Лозите, които са формирани по метода на високи формировки, се подрязват почти от края на листопада, докато пъпките набъбнат. „Когато стопаните имат малки площи и могат бързо да направят резитбата, е добре да я забавят. По този начин лозите започват развитието си малко по-късно. С оглед на промяната на климата зимите стават все по-къси, съответно и периодът на покой е по-къс. Лозите започват да се развиват по-рано и се появява опасност от късни пролетни мразове”, разяснява доц. Крумов. 

Със забавяне на развитието на лозите чрез по-късна резитба стопаните могат да спечелят няколко дни, в които растенията запазват студоуспойчостта си. Тези дни могат да бъдат решаващи при поява на късни пролетни мразове.

„Веднага след резитбата в лозята, при набъбване на пъпките, там, където е имало екскориоза, е хубаво да се направи пръскане с препарати, които съдържат фозетил алуминий. На тази база трябва да се направи пръскане в съчетание с третиране за другите две болести - оидиум и мана”, коментира още доц. д-р Симеон Крумов.

По информация на Агри.БГ: https://agri.bg