img

Делото на българските земеделски учени и дейци - дар за родната наука и световното познание

21.10.2021

Във връзка с предстоящия Празник на земеделската наука, представяме единствения по рода си Национален земеделски музей – София, който е в структурата на Селскостопанска академия. Уникалните му сбирки илюстрират развитието на различни клонове на земеделието у нас. В музея се пази знанието за делата на българските учени и дейци в тази област. Всеки един от тях по своему е допринесъл за модернизиране на родното земеделие и доближаване на изследователската работа в него до практическата селскостопанска дейност. С гордост можем да отбележим, че имената на някои от тези личности са в контекста на световния научен елит. Днес представяме Николай Икономович Жеравнеца.


„ … Земеделието е едно от първите занятия на челяка
  и най-полезно от всички други, защото е извор на 
всички добрини и истинско богатство на един народ...”

НИКОЛАЙ ИКИНИМОВИЧ ЖЕРАВНЕЦА

(1820 - 1897 г.)

Николай Икономович Жеравнеца се приема за основоположник на българската земеделско - стопанска книжнина. Автор е на първото земеделско ръководство, отпечатано в Белград през 1853 г. и озаглавено „Земледелие”.

Роден е в с. Жеравна, Котелско . Образованието си получава в родното си село, в Котел, а по - късно - в Шумен, където започва и неговата дейност като учител по - късно. До 1874 г. учителства в Шумен, Русе и накрая в Разград, където се установява да живее. През 1874 г. е ръкоположен за свещеник и служи още 23 години.

Проявява се и като добър общественик. Избран е за  депутат в Първото велико народно събрание, известно време е председател на градския общински народен съвет в Разград, начело е на обществени инициативи в града през предосвобожденските и следосвобожденските години.