„Открихме много сходства в изследователската работа на Научноизследователския център по лозарство и винарство към Университета Яманаши в Япония и Института по лозарство и винарство (ИЛВ) – Плевен към Селскостопанска академия, който е най-старата изследователска институция в тази сфера на Балканите.“ Това споделя Петър Николаев, първи секретар в Посолството на Република България в Токио в интервю за японското специализирано списания за вино и алкохол WANDS в брой за юли-август 2025 г. „През месец февруари тази година посетих Научноизследователския център по лозарство и винарство към Университета Яманаши и се надяваме на установяване на сътрудничество между двете институции. Има редица теми, по които може да бъде обменен опит, като общи проблеми, свързани с промяна в периода на узряване на гроздето поради климатичните промени и др. „Освен това се обмисля изпращането на студенти от Университета в Яманаши за краткосрочна програма в Университета по хранителни технологии – Пловдив. „Желанието ни е те да се запознаят с разликите между винарските среди и култури на двете държави. Ще се радваме това да се осъществи в рамките на около година“, казва Николаев. Днес годишното производство на вино в България е около 100 милиона тона, като 40% от него се изнася. Износът за Япония съставлява 3,6% от общото производство, което, извън държавите от Европейския съюз, я прави третата по важност експортна дестинация след САЩ и Обединеното кралство. „В България има повече от 300 винарни, а днес всяка година се основават около 20 нови винарни. Наред с отглеждането на международни сортове, тенденцията е към възраждане на местните сортове, което означава и нови възможности за японския пазар.“ България има разнообразни винарски региони – Дунавската равнина на север от Стара планина, Розовата долина (известна с розите си), Черноморското крайбрежие, Тракийската низина и долината на река Струма на юг. Вината са с богата палитра от вкусове, добре са балансирани и могат да се съчетават с широк спектър от храни.
„Гъмзата, червен сорт грозде, типичен за Северна България, според мен има характер, подобен на Пино Ноар и в Япония бих го препоръчал с ястия със сладки и пикантни сосове, като шишчета на скара със сладък соев сос и змиорка на жар“, казва Николаев. „Маврудът от Южна България е плътен и танинов и се съчетава добре със задушено свинско в соев сос и сукияки. Рубинът, създаден в ИЛВ – Плевен чрез кръстосването на Небиоло и Сира, е плътен и добре структуриран сорт, чието вино може да се консумира с богати месни ястия, например такива със сос Деми-глас. Белите вина Димят и Мискет Червен, които се отглеждат в цялата страна, се съчетават добре с темпура и „куши кацу“ (пържени шишчета с галета). През последните години популярност набира и оранжевото вино.“