img

Библиотеката при Селскостопанска академия съхранява безценни документи за създаването на лозарската наука в България

13.02.2021

Според народните традиции Свети Трифон е покровител на лозарите и винарите и  на този ден се извършва ритуално зарязване на лозата с надежда за добра реколта и хубаво вино. Ще ви върнем назад във времето и ще открехнем пред вас част от тайните на лозарството и винарството с помощта на няколко издания от фонда на Централна селскостопанска библиотека. 

През 1894 г. в Русе е издадено „Ръководство по лозарството. Изучаване на начините за правилното обработване и церене на лозата”. Негов автор е Христо С. Георгиев - учител по лозарство и винарство в Държавното практическо земледелческо училище край гр. Русе. В ръководството той учи, че „от рязането зависи да дава лозето големи, но за всяка година еднакви реколти”. Според него най-разпространено е пролетното рязане, като за подрязването е приет следния закон: „колкото по-рано се подреже едно лозе, толкова то по-силно расте, а колкото по-късно го подреже, толкова повече грозде дава”.

Правилното подрязване е едно от условията за получаване на добра реколта, от която да се направи качествено вино. „Как се прави червено вино, черно вино и бяло вино. Практически наставления и съвети за българския винар” е дело на Атанас Ат. Макаков и е отпечатано от Скоро-печатницата на Вълков през 1891 г. в София. В предговора към изданието, авторът съветва винопроизводителите да се сдружават по 5-6 и повече души и да си правят виното заедно. „За тая цел ще трябва да условят за главен виноделец един младеж от свършващите в държавното практическо земледелческо училище в Садово (при Пловдив), който ще изпълнява техническите работи в избите на сдружените винари.” Авторът разделя виното на червено - трапезно, черно или още наричано „в кърпа да го носиш” - Станимашкото, Чирпанското, Скопското Гюмендженското (близо до Солун) и бяло, което не е много на почит у нас.

Сухиндолските вина са прочути в България като доброкачествени и много трайни, наградени са на Пловдивското изложение със златен медал в лицето на г-н Марко К. Вачков. Това четем в Юбилейния сборник на сухиндолското читалище „Трезвеност” за 1870-1895, издадено през 1896 г. от печатница „Селянин” в с. Мусина. Сухиндолските вина се изнасят в големи количества и се харчат в Търновско, Дряновско, Габровско, Севлиевско и Троянско, а напоследък се изнасят и за Лом и София. Именно лозарството дава основание сухиндолци да се определят като по-богато население в сравнение с околните села.

Развитието на лозарството и винарството не би било възможно без изучаването на сортовете лози. През 1923 г. Лозарският институт започва подготвителни работи за създаването на лозов „сортимент”. Началото е поставено с 14 сорта, доставени от държавните лозови разсадници в Лом, Стара Загора и Сливен, които още същата година са вкоренени в Сливен. През 1928 г. в София е издаден „Лозов сортимент” на Института по лозарство към Агрономолесовъдския факултет, който през 1948 г. става част от създадената тогава Селскостопанска академия. В списъка са включни 227 сорта грозде, които са отглеждани в Лозарския институт в София и с. Саранево. Освен български сортове, са изброени и редица италиански, френски, румънски, испански, английски, унгарски, австралийски, австрийски, германски сортове и американски лози и хибриди.