ССА в медиите

Той е един от водещите земеделски учени в България и сред първите и най-успешни генни инженери в света. Бил е директор на Института по генетично инженерство на Селскостопанската академия в Костинброд (1988 – 2004) и директор е на Агробиоинститут от 2001 г. Научните му изследвания са в областта на генетичните биотехнологии, на клоналното размножаване при културни и диви растения, на геномиката. Автор е на метод за „инвитро“ отглеждани зародиши при царевица, слънчоглед, череша, лоза и др. Създава нови сортове и селекционни линии. Работи върху разработването и прилагането на законодателство за биобезопасност и контрол по използването на генетично подобрени растения, ГМО и др. Основател е на Геномен център към Софийския университет.

Участието на акад. Атанас Атанасов в предаването „Светът на здравето“ от 15 януари т.г. по bTV беше фокусирано върху отговора на въпроса генетичната детерминираност ли определя дали ще бъдем дълголетни или това е резултат на някакви поведенчески фактори. 

Ние сме популация и сме различни. За да бъде истински човек трябва да уважава преди всичко себе си. Възпитанието и манталитета определят взаимоотношенията с околните, а те на практика са ключов фактор за дълголетието. Друг, изключително важен фактор, е познанието за храната, коментира ученият. За него остава необяснимо защо тези важни принципи не са залегнали в образователната ни система. 

По думите му, храната определя 50 процента от нашето дълголетие, но важен е и самият процес на хранене, удоволствието от начина по който се случва. Важно е дори с кого споделяш храната.

На въпроса за вида храна, хранителните модели и ролята им за дълголетието, както и за това коя храна е несъвместима с нашия геном, акад. Атанасов напомня, че има писани и неписани закони. За него обаче е изключително важно човек да остане верен на генома на храната, с която се е родил. По думите му, „нашият геном среща генома на българската, на вкусната храна“. „Ние всички знаем, че ароматът е това, което отличава всички естествени продукти в България, било култивирани или диви растения, от множеството останали. „Ами, то на аромата може би да се дължи половината от нашето здраве. Това са невидими съединения, които влизат в организма ни и определят един вид нашия живот“, коментира акад. Атанасов. 

„Когато, както се случва от 25-30 години, стигнем до консумация на 70-80 процента чужда храна, в което няма нищо лошо, но ако е доминираща, се стига до несъвместимост на геномите. И тогава геномът, който имаме, ние си мислим, че е нашият. На практика обаче тогава внасяме от 2 до 4 килограма микроорганизми в себе си, които са чужда генетична информация. Техният геном тегловно е десетократно по-голям от нашия. Той обменя с нас информация, определя ни. Когато се нарушава този баланс с чужда храна, смесвайки я с наша, имунитет се изгражда така, че може да посрещне по свой начин пандемия, като Ковид 19, убеден е ученият.

Рецептата на столетниците е свързана с консумацията на свежа храна, уверява акад. Атанасов. Тази храна не престоява никъде, а се консумира веднага. „Затова, ако имате, както казва Атанас Буров, половин декар, забравете тревата, отглеждайте си плодове и зеленчуци основно“, съветва акад. Атанасов.

„Дълголетието идва със зрялото сирене, куртовската капия и чаша мавруд всеки ден“, споделя още ученият в интервю и за сайта nabore.bg

Разговорът с акад. Атанас Атанасов: в уебсайта на предаването „Светът на здравето“ по bTV