Новини

Новото издание на Института по аграрна икономика (ИАИ) на Селскостопанска академия, съвместно дело на китайски и български учени, изследва предизвикателствата на ускорените темпове на климатични промени, от които селските райони са най-уязвими, но с критични граници на адаптация. Като резултат са предложени проекции, които надхвърлят националните граници и същевременно ситуират анализа в социоекологичната тъкан на българското село.

Обобщенията са плод на работата на Съвместната българо-китайска лаборатория за адаптиране на управлението на селскостопанските екосистеми към климатичните промени. В нея участват един от водещите университети в Шанхай – Shanghai Jiao Tong University, ИАИ, Аграрен университет – Пловдив, Университет за национално и световно стопанство и Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Тази книга синтезира климатология, оценки на социално-икономическата уязвимост и политически критики с цел преодоляване на пропастта между глобалните климатични модели и локализираните стратегии за адаптиране. Стойността ѝ е в емпиричния принос и в методологическата ѝ иновативност. С тях се предефинира начина, по който учените и практиците подхождат към устойчивостта на селските райони.

Чрез интегриране на прогнози на Програмата за взаимно сравнение на свързани модели – Фаза 6 (CMIP6) с детайлни полеви данни, съвместният труд попълва критична празнина в литературата за адаптиране към климата: недостигът на специфични за региона проучвания, които контекстуализират глобалните тенденции в рамките на местните реалности. Интердисциплинарният подход на авторите от екипа обхваща агрономията, хидрологията, икономиката и управлението, като представя в холистична рамка рискове от загуба на реколта, предизвикана от неравномерни валежи до ерозия на традиционния поминък при повишаващите се температури.

Подчертано новаторство е прилагането на моделиране на микроклимата (глава 7) към планиране в мащаб на едно село, като се демонстрира как техническата прецизност може да даде възможност общности да реинженерират изградени среди срещу топлинен стрес.

За политиците стойността на книгата се крие в нейните прозрения. Чрез дисекция на провалите на фрагментираното управление (глава 5) и предлагане на механизми като климатично интелигентно финансиране (глава 8), изследването предизвиква инерцията в институционалните рамки.

Казусите в Самоков и Тракийската низина (Глава 7-9) илюстрират как адаптивните мерки – от зелена инфраструктура до добро управление, могат да доведат до ползи за биоразнообразието и икономическата стабилност. Това съвпада с визията на ЕС и стратегията за адаптиране към климата.

Книгата може да бъде изтеглена от страницата на ИАИ на следния адрес:  https://www.iae-bg.com/