Новини

В края на изминалата 2024 година АгроБиоИнститут     (АБИ) – София към Селскостопанска академия, спечели два проекта в рамките на „Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания – 2024 г.“ на Фонд „Научни изследвания“.

Единият проект е „Изследване ролята на LAX3 гените в отговора към абиотичен стрес при моделното бобово растение Medicago truncatula и културните растения соя (Glycine max) и домат (Solanum lycopersicum)“ – КП-06-Н-86/3, с ръководител доц. д-р Миглена Ревалска и е с продължителност три години. АБИ е базова и единствена организация по проекта. Към членовете на научния колектив са включени учени и докторанти от двата отдела на АБИ – „Агробиотехнологии” и „Функционална геномика, абиотичен и биотичен стрес”, и от Биологическия факултет към СУ „Св. Климент Охридски“. Различни подходи и методи от областта на растителната феномика, морфология и физиология, транскриптомика, биохимия и аналитична химия,  както и газ хроматография мас-спектрометрия, ще бъдат използвани за осъществяване на заложените задачи и изследвания, което прави проектното предложения изключително интердисциплинарно.

Обект на проучването са трансгенни и див тип растения от моделното бобово Medicago truncatula и културното домат Solanum lycopersicum Mill cv. Bela, както и растения от два сорта соя (Glycine max) – Ричи и Изидор. Те ще бъдат подложени на идентичен по вид и интензитет абиотичен стрес с цел характеризиране функцията на LAX3 гените от Medicago, соя и домат на транскриптомно, биохимично и метаболитно ниво. Получените данни от проведените изследвания при моделните и културните растения ще бъдат сравнени и анализирани.

Работната хипотеза допуска нееднозначен отговор в модела на експресия на LAX3 гените при различните растителни видове, но сходен по отношение на генотиповете. Със сигурност модифицираната експресия на LAX3 ще се отрази върху преживяемостта на растенията при индуцираните стресови фактори, както и върху някои фенотипни белези, профила на антиоксидантните ензими, стрес маркерите, растителните пигменти и хормони. Най-вероятно метаболитния профил на изследваните растения да бъде променен, както по отношение на първичните, така и при вторичните метаболити.

Вторият проект е „Метагеномни, ботанически и почвени проучвания на опожарени ливади и пасища като основа за тяхното възстановяване“ с ръководител доц. д-р Марияна Радкова, – КП-06-ПН 86/26 и продължителност три години. В екипа на проекта участват колеги от Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“ към ССА и катедра „Физиология на растенията“ към Биологическия факултет на Софийски университет.

Пасищата и ливадите представляват най-голямата екосистема в света с размер от 40.5% земна площ. В странната ни те заемат 1/3 от използваната земя. Освен източник на тревен фураж, ливадите и пасищата имат потенциала да усвояват и съхраняват въглерод не по-малко от горите. Проектът има за цел да осъществи цялостно проучване на въздействието на пожарите върху ливадните екосистеми, опожарени през лятото на 2024 г. Допълнително ще се проследи възстановяването на опожарени ливадни терени, горели през 2019 г. и 2020 г. както на терен, така и чрез сателитни изображения. Ще се извърши анализ на опожарените райони на ниво почвени характеристики, микробиом и растителност – видово разнообразие, физиологичен и биохимичен отговор на растенията към пожарите. Ще се оцени и хранителната стойност на доминантните диви бобови треви, които са едни от първите колонизатори след пожара. Крайната цел е да бъдат предложени на земеделски стопани и на институциите решения и методи за адекватно и ефективно възстановяване на опожарените ливади и пасища. Правилната комбинация от подходящите микроорганизми и растителни видове би спомогнала за възстановяването на изоставени стари и нови опожарени терени. 

Целите и задачите на проектите ще бъдат официално представени пред заинтересовани лица и обществото на предстоящото международно земеделско изложение АГРА в Пловдив от 18 до 22 февруари.