Новини

Основите на Института са положени през септември 1925 год., когато на 400 da общинска земя край гр. Чирпан, с Указ на цар Борис ІІІ е открито земеделско опитно поле.

Негов първи директор е Слав Антонов, завършил агрономство в Германия. Мястото е избрано неслучайно – то се отличава с богатите черноземни почви, които са едни от най-плодородните и широко разпространени в България. 

Задачата на първите ентусиасти, посветили се на земеделската наука е да провеждат агротехнически опити с основните земеделски култури, характерни за района на Централна южна и Югоизточна България.

През 1932 г. Земеделското опитно поле се обединява със самостоятелно съществуващото Семепроизводно стопанство в Държавна земеделска опитна станция със семепроизводство, която разширява своята дейност с увеличен персонал и повече селекционни и агротехнически задачи.Директор на Опитната станция през периода 1933 – 1935 г. е Георги Гочев В 1941 г. Опитната станция прераства в Земеделски изпитателен институт по памука и житните култури.

Разкриват се отдели: по памука със завеждащ  Йордан Милковски; по пшеницата – завеждащ Антон Антонов; по слънчогледа със завеждащ Христофор Добрев. Разработват се въпроси на приложната селекция на памука, твърдата и меката пшеница, ечемика, царевицата, слънчогледа и др. Един от първите забележителни успехи на Института е създаването на новите сортове памук № 38 и 78 от чл. кор. Йордан Милковски. 

Създадени са и сортовете твърда пшеница № 13 (сивокласа) и № 132 (червенокласа), масово разпространени след 1937 г. През ранния период са създадени също няколко сорта ечемик, 1 сорт царевица и 2 сорта фий. 

През 1953 г. във връзка със силно увеличените площи на памука в страната (до 1.8 млн. da) институтът се реорганизира в Централен научно- изследователски институт по памука в системата на който влизат опитните станции по памука в Садово и в с. Градище, Павликенско. През 1956 г. към него се създава голяма агрохимическа лаборатория със задача да установи запасеността на почвите от Югоизточна България.

През 1972 г. институтът е в структурата на Центъра за научно-изследователска и развойна дейност по зърнено и фуражно производство и е преименуван в Институт по твърдата пшеница и памука. Послучай 50 годишния си юбилей през 1975 г. институтът е награден с високата държавна награда – орден “Народна Република България” – І степен. 

През периода 1976–1982 г. е в ДСО “Текстилни влакна” като Институт по памука.

С възстановяването на Селскостопанската академия през 1982 г. до закриването й през декември 1999 г. той е в нейния състав като Институт по памука и твърдата пшеница. 

От 2000 г. Институтът по памука и твърдата пшеница, обединен с Комплексна опитна станция в гр. Пазарджик, се включва в Националния център за аграрни науки. От 01.08.2005 г. двете звена стават самостоятелни единици в рамките на НЦАН. От възстановяването на Селскостопанска академия през 2008 г. до днес Институтът е в състава й.

През изминалите години участие в работата на института са вземали редица видни български учени като: акад. Атанас Попов, акад. Павел Попов, член-кор. Й. Милковски, член-кор. А. Механджиев, ст.н.с. І ст., дсн Христо Кържин, ст.н.с. І ст., дсн Илия Станков, проф. дсн Ст. Горбанов, ст.н.с. І ст., дсн Дора Бояджиева и др.

През своята 95 годишна дейност в института са създадени 38 сорта памук (от които 6 през последните три години),  22 сорта твърда пшеница (от които 7 за периода 2017-2020 г.), 1 сорт обикновена зимна пшеница, 2 сорта царевица, 3 сорта ечемик, 2 сорта фий, линии слънчоглед, както и технологии за отглеждането им. Утвърдени и внедрени са 8 броя технологии за отглеждане на памук при поливни и неполивни условия, 5 броя за производство на твърда пшеница, 1 брой за семепроизводство на твърда пшеница, получени са 4 бр. патенти за изобретения на селскостопанска техника и редица авторски свидетелства за нови технологии и усъвършенствани технологични звена.

Институтът се е превърнал в реален център по внедряване на научните постижения при културите, с които работи на регионално и национално равнище, и е търсен партньор от фермерите. Той е основен производител на   посевен материал от твърда пшеница и памук за страната. 

В резултат на дългогодишната работа са създадени научни продукти с теоретичен, фундаментален и приложен характер. Публикувани са над 1710 научни статии и доклади, в това число над 230 бр. в чужди списания и над 750 научно-популярни статии. Издадени са над 20 бр. книги, в т.ч. 3 монографии за памука и множество брошури, препоръки, прогнози и указания. Получени са над 15 авторски свидетелства. Разработени и успешно са защитени четири десертации за получаване на научна степен “Доктор на науките” и 45 – за ОНС “Доктор”, от които 10 за последните пет години.

Основните изследователски задачи са свързани със селекция за продуктивност и качество на памук и твърда пшеница чрез използване на традиционни селекционни методи, експериментален мутагенез, отдалечена хибридизация и “in vitro” методи; селекция за устойчивост на биотични и абиотични стресови въздействия; оптимизиране на основните агротехнически фактори; създаване на екологично чисти технологии за производство; оптимизиране на производствените разходи.

Изследователската дейност на института е разпределена в три научни отдела:

Научен отдел „Селекция и технология на памука и други технически култури“.

Основните направления в работата по селекция на памука са:

• създаване на нови сортове памук и генплазма с висок потенциал за добив и подобрено качество на влакното, толерантни към биотични и абиотични стресови фактори; 
• създаване на ресурсно-икономични сортове с естествено оцветено влакно с естествена ранна листопадност, голосеменност и др.; 
• откриване на източници на цитоплазмена мъжка стерилност и създаване на генплазма с ЦМС и хетерозисни сортове; 
• разработване на in vitro методи за преодоляване на некръстосваемостта и  несъвместимостта при генетично отдалечени видове;
• поддържане на растителни ресурси при памука като ценен изходен генетичен материал; 
• изследвания върху сухоустойчивостта на памука и подбор на толерантни генотипове;
• влияние на стресови фактори на средата върху биологичните и посевни качества на семената.

Изследователските приоритети по технология на памука са насочени към създаване на енергоспестяваща технология при значително подобряване на количествените и качествените показатели чрез оптимизиране на основните интензивни фактори: сеитбообращения, торене на памука с макро- и микроторове, листни комплексни и суспензионни торове,  химична борба с плевелите и неприятелите по памука и др. 

В ИПК се поддържат националните растителни ресурси за памука като ценен изходен генетичен материал

Научен отдел „Селекция и технология на твърдата пшеница и други зърнено-житни култури“

Организира и извършва научноизследователска и научно-приложна дейност в областта на селекцията и технологията на отглеждане на твърда пшеница и други зърнено житни култури. Селекционно-генетични, физиологични и биотехнологични изследвания за създаване на нови сортове твърда пшеница и други зърнено житни култури. 

В селекцията на твърдата пшеница се работи по:

• създаване и внедряване в производството на нови високопродуктивни сортове с генетичен потенциал за добив над 850-900 kg/da с качество на зърното, отговарящо на европейските и световните стандарти, устойчиви на полягане, болести (фузариум, брашнеста мана, ръжди) и стресови фактори, с висока стабилност и екологична пластичност, с вегетационен период, равен на меката пшеница;
• разработване и оптимизиране на in vitro методи за създаване на генетично разнообразие и съкращаване на селекционния процес чрез  използване на различни експланти (зрели и незрели зародиши, незрели съцветия) и генотипове, насочвайки регенерацията към соматичен ембриогенезис чрез различни растежни регулатори и въглехидратни източници;
• изпитване на преки и косвени методи за оценка по сухо- и студоустойчивост и установяване на тяхната ефективност.

Основните направления на работа по агротехника на твърдата пшеница са свързани с разработване и усъвършенстване на звена от технологията за производство на твърда пшеница (балансирано минерално торене, интегрирана борба с плевелите и болестите при твърдата пшеница), позволяващи изява на потенциалните възможности на сортовете съобразно специфичните агробиологични изисквания на отделните генотипове и потребностите на земеделието.

В Института се поддържа елитно стадо от породата “Българско черно-шарено говедо”.

Институтът е акредитиран за обучение за придобиване на образователна и научна степен “Доктор” по научна специалност “Селекция и семепроизводство на културните растения”.

Голяма част от научните работници са членове на работни групи към Регионалната мрежа по памука за Средиземноморието и Близкия изток към ФАО и участват активно в дейността им. Дългогодишни са контактите с международните организации ICARDA – Сирия и CIMMYT – Мексико, с които се разменя генплазма и полезна научна информация. Научни работници от института са били или понастоящем са рецензенти към Национален фонд за научни изследвания, към европейски конкурсни програми и за международни научни списания – Plant Breeding и Plant Cell Reports.

Успоредно с науката през 1959 г. върху площта на бившето ДЗС е изградена и производствено експериментална база, която в настоящия момент стопанисва 2 950 da собствена и около 4000 da арендована земя. 

В базата се произвежда предбазов и базов посевен материал от памук и твърда пшеница, което е завършващ етап на селекцията. Произвежданата стокова продукция включва памук, твърда и хлебна пшеница, слънчоглед, рапица, люцерна, грах, житно-бобови смески и др. 

Краткото преминаване през историята на Института от миналото до наши дни показва, че независимо от превратностите на времето той винаги е намирал сили да оцелее, да превъзмогне трудните моменти и да продължи напред. 

Днес Институтът по полски култури  посреща 95-годишния си Юбилей като затвърдил авторитета си на значим за българското земеделие, институт, който със самочувствие може да гледа към предизвикателствата на утрешния ден.