Меню

1525264f-5a11-4f89-ab27-658bcbb00538Председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов се срещна с временно управляващия посолството на Обединените арабски емирства в България г-н Тарег Бавазир. 
Посещението на г-н Бавазир е във връзка запознаване с дейността на ССА и подготовка на предстояща визита на делегация от ОАЕ в България.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

f62ae5b0-b710-4a13-a179-390d71b97233

 

 

 

azer3Председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов подписа споразумение за научно-техническо сътрудничество с Центъра за аграрни науки и иновации към Министерството на селското стопанство на Азербайджан. Това стана по време на церемония по закраването на петото заседание на Българо-азербайджанската междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество в София. Представителите на двете страни се договориха за областите, формите и методите на партньорство.

 

 

 

 

 

 

 

 

azer1

 

azer2

 

azer5

45494940 2176550945966248 9210436261079154688 nВ най-кратки срокове ще бъде създадена съвместна работна група, която ще развива конкретни проекти и сътрудничество в земеделието между България и Азербайджан. Това стана ясно на среща на министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов с азербайджанския му колега Инам Керимов. Работата на експертите от двете страни в земеделието беше активизирана след посещението на премиера Бойко Борисов в Баку в началото на годината, в делегацията участваше и министър Порожанов.

На срещата присъстваха: председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по лозарство и винарство Красимир Коев.

Утре България и Азербайджан ще подпишат споразумение за сътрудничество в аграрната наука. Министър Порожанов обърна внимание на многото сходства между земеделието на двете страни – като климат, традиции, дял от Брутния вътрешен продукт, борбата срещу заболявания като африканската чума по свинете.

 

 

 

45613257 2176550942632915 2381058688409403392 n

bojidar iaiПети научно-приложен обзорен форум на тема:„Развитие на земеделието и тенденции на стоковите пазари“ проведе Центърът за икономически изследвания в селското стопанство – САРА към Института за аграрна икономика. Събитието се подкрепя финансово от Фондация „Америка за България“ и Посолството на Кралство Нидерландия в България. С провеждането му САРА постигна успешно амбицията си да представи предвижданията си за развитието на основни сектори в българското земеделие, като дискутира с фермерски организации и браншови съюзи различни резултати и тенденции в селскостопанското производство у нас. На обзорно научния форум присъстваха представители на науката и практиката.
Съществуващата дистанция между наука и практика през последните години е негативно явление, което трябва да бъде преодоляно, убеден е новият директор на Института по аграрна икономика доц. Божидар Иванов. За него това е и една от посоките, в които трябва да се работи. В този контекст зам. председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Мая Игнатова изрази очакванията си от провелия се на 29 октомври V-ти Научно-приложен обзорен форум да отговори на актуални въпроси на селскостопанското производство у нас. Другото особено желано от всички, е „да посочи и резултати, които да стигнат до заинтересованите фермерки организации. Защото това е най-важното за аграрната политика на държавата“, обобщи проф. Игнатова.
Очакванията и прогнозите си за глобалните пазари на зърнени и маслодайни култури изнесоха д-р Джулиан Бинфийлд от Университета в Мисури, САЩ и Петър Кировски от МЗХГ. Според американския учен несигурност в земеделието внасят Търговският спор между САЩ и Китай, Брекзит и реформата на европейската Обща селскостопанска политика (ОСП). Нещата през тази година са много по-несигурни спрямо предишни години, коментира той, и припомни понижените цени в резултат на увеличените добиви. Поради тази причина според него за някои култури се очаква цените да се понижат още. В момента цените на китайския пазар се повишават, докато в САЩ, особено при соята, се понижават. Това оказва потискащ ефект върху други пазари, включително европейския, заяви д-р Бинфийлд. „Вероятно дори без търговския спор щяхме да наблюдаваме спад на цените заради големия ръст в производството на соя, най-вече в САЩ и Южна Америка, посочи Бинфийлд. От друга страна, според него това може да е добра новина за животновъдите заради цената на фуражите.

Отпусканите в рамките на ОСП европейски субсидии стимулират най-силно средните по мащаб земеделски стопанства, беше изводът на анализ, подготвен от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) към Института за аграрна икономика. Представи го доц. Божидар Иванов, като ръководител на Центъра. „Конкуренцията се усилва, а за да бъдеш конкурентен, това означава, да си голям. Това могат да постигнат само онези, които притежават съответните мащаби. Промените у нас са главно от намаление на броя на най-малките стопанства, които имат до 2000 евро СПО на година“, коментира доц. Божидар Иванов. Конкретно моето проучване се отнася за различията между отделните стопанства в земеделието, като цяло. Оказва се, че стопанствата със Стандартен производствен обем до 8 000 евро си приличат много и не съществуват значими разлики между тях. Тези между 8-15 хил.евро са си отделна група, която има потенциал за развитие. Останалите от 15 хил.евро и нагоре също могат да бъдат групирани заедно. За периода 2011-2016 г. в сравнение с 2005-2010 г., най-голям ръст на стандартния производствен обем, има при стопанствата от 8 до 250 хил.евро, а като абсолютна стойност на икономическия резултат са тези между 15-100 хил. евро. При тях се наблюдава и най-силен ефект от влиянието на субсидиите, както върху икономическите им показатели, така и по отношение броя им. Тези стопанствата са здравото ядро на нашето земеделие и ако успеем да развиваме в бъдеще и насърчаваме увеличаване на техния брой и разширяване на тяхното присъствие, смятаме, че ще спечели целия отрасъл, беше изводът от анализа на CAPA.

Д-р Даниела Димитрова представи резултати от моделите на САРА за секторите зърно и зеленчуци в България, а Васил Стойчев – за мляко и месо.

Форумът завърши с кръгла маса, на която представители на различните браншове дискутираха проблемите на аграрната политика у нас в контекста на ОСП след 2020 г.

iai konfrenciq

iai konferenciq 2018

ignatova iai

 

 

Равносметка за ефективно преструктуриране на Селскостопанска академия 
Празник в края на „една усилна година“

0fce9aca-deb9-4b7d-b6b9-fc28d2e2da84

С подредена голяма изложба, наречена „Даровете на природата“, Селскостопанска академия (ССА) по традиция отвори гостоприемно вратите си на 25 октомври. Това е денят, в който агрономи, зооинженери и ветеринарни специалисти отбелязват празника на аграрната наука. За ССА той е професионален празник и повод да сподели приложените в практиката разработки на своите учени и институти. От изложбата и богатата трапеза с „Даровете на природата“ бе очевидна работата им за добруването на българина.
Професионалният празник на учените и служителите на Селскостопанска академия е и ден за равносметка на ръководство й по пътя на реформите след реализиране на очакваната от години промяната на Закона за Селскостопанска академия. „Той не бе труден и се случи в рамките само на една усилна година“, заяви председателят на академията проф. Васил Николов, при официалното откриване на празника. Проф. Николов благодари, за възможността да се работи в конструктивно партньорство с министерство на земеделието, правителството и парламента, за проявената съпричастност и осъзната необходимост от страна на институциите за ролята на земеделската наука в селскостопанското производство у нас.
На празника в Деня на селскостопанската наука присъстваха министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, Атанас Кацарчев -

началник на кабинета, народните представители Ирена Димова, Бюрхан Абазов, Имрен Мехмедова, Йордан Апостолов и Александър Сабанов, както и Мария Балашова- втори секретар на Руското посолство в България.

 

gosti snimka

 

 Финансова автономност на реформиращата се Селскостопанската академия


Отлаган като актуализация и преосмислян повече от десетилетие, на 1 април т.г. новият Закон за Селскостопанска академия влезе в сила. Промените в него постигнаха целта за въвеждане на самостоятелност на Селскостопанска академия при управлението на паричните средства. Създаде се пълна прозрачност на движение на финансите на структурните звена. Това създаде възможност при увеличение на собствените приходи да се увеличат и разходите, включително за работни заплати. „По решение на управителния съвет, всеки от институтите, който покрива 50 на сто от разходите си, има правото да увеличи с до 30% заплатите на служителите си за сметка на увеличените си приходи“, подчерта председателят проф. Николов. Това вече е факт в институтите в Чирпан и Добрич, и научния център в Смолян.
Като цяло през годината заплатите са повишени – с 7.43% на професорите, 7.97% на доцентите, 8.70% на главните асистенти и 16.0% на асистентите. Освен това, по заповед на председателя на Академиятя, на всички асистенти с докторски титли (общо 25%) са обявени конкурси за главни асистенти, което е довело до дъпълнително увеличение на доходите им, средно с 32%.
Реалното условие да се получава възнаграждение, базирано на положения труд, вече води до по-висока активност на работещите в системата на Селскостопанска академия. Към първи октомври, собствените приходи са 10.1 млн. лева, толкова, колкото са за цялата предходна година.
Освен финансовата сфера, реформата в ССА засяга структурата на организация и управление, начина за избор на директори, формирането на научните съвети, организацията на дейността и т.н., отразено в новите устройствени правилници на Академията и структурните й звена.


6c14e38a-b9fc-45f0-a1d4-2c8876b43261

 

 ССА работи по 228 проекта, поддържа патенти за 350 сорта и съхрнява националните генетичните ресурси в растениевъдството

 

В рамките на тази година институтите и другите звена към академията участват в изпълняват 228 научни проекта, от които 26 са финансирани от фонд „Научни изследвания“, а 30 са с международно участие.
Академията притежава патенти за 350 сорта растения и породи животни и 20 марки. През 2018 г. с патентовани 10 нови сорта от институтута по земеделие в Генерал Тошево, по полски култури в Чирпан, по лозарство и винарство в Плевен, по декоративни и лечебни растения – София.
In situ и ex situ се съхраняват 140 000 образци от растителни образци- сортове, линии и т.н. От тях семенните видове за дългосрочно и средносрочно съхраняване са 72 хиляди, 10 хиляди са трайните насаждения.

 

5411a2af-3d01-460b-a1d2-29403072ad3f


„Националната генбанка в животновъдството се съхранява в ИАСРЖ и се поддържа целенасочено от държавата. Фермерите, които отглеждат животни от застрашени породи, получават допълнителна субсидия, субсидират се и развъдните организации, които работят с тези породи, и това безспорно е правилна политика на МЗХГ“, заяви проф. Николов. На този етап обаче съхраняването на националния генофонд в растениевъдството не се подпомага по никакъв начин, като за тази цел Академията изразходва от собсвения си бюджет над 2 млн. лв. годишно“.
В момента, Академията работи и по 3 задачи на МЗХГ:
1. Подготовка на стратегия за биоикономика
2. Разработване на визия за равитие на преживното животновъдство
3. Определяне на защитните прагове на застрашените породи.
И 4 национални научни програми на МОН
4. „OПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА ОТ НЕБЛАГОПРИЯТНИ ЯВЛЕНИЯ И ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ“
5. „ЗДРАВОСЛОВНИ ХРАНИ ЗА СИЛНА БИОИКОНОМИКА И КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ
6. „РЕПРОДУКТИВНИТЕ БИОТЕХНОЛОГИИ В ЖИВОТНОВЪДСТВОТО В БЪЛГАРИЯ“ – РЕПРОБИОТЕХ
7. НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА „МЛАДИ УЧЕНИ И ПОСТДОКТОРАНТИ“

„Изключителна важна тема е новата ОСП след 2020. „Много е важно МЗХГ, с помощта на науката, да даде насоки и да препоръчаме програми. Така че, който иска да има ефективно производство, да му се препоръча да работи по определен начин, с определени породи, семена и т.н. Защото само наливането на субсидии не е всичко”, заяви категоричната си позиция министърът на земеделието Румен Порожанов.
В рамките на официалната част на празника той сподели: „Не е тайна, че световната икономика и земеделската икономика са на едно изключително технологично ниво и тези, които не ползват нова техника, са земеделците, които единствено усвояват субсидии“. По думите му бъдещето на земеделието е в технологиите. От особено значение е и международното сътрудничество. „Към момента ССА работи по близо 30 международни проекта. Всеки един директор на институт трябва да положи максимално усилие, за да стабилизира своя институт. Международното сътрудничество е изключително важно, а и като цяло работата с науката”, убеден е министър Порожанов.

Министър Порожанов връчи отличията за създадените нови сортове цветя, памук, твърда пшеница, фасул и пипер. На тържествената церемония последователно бяха удостоени:
- за създаден нов сорт карамфил „София“
Института по декоративни и лечебни растения – София
- за създаден нов сорт далия „Радка“ Института по декоративни и лечебни растения – София
-за създаден нов сорт хризантема „Лидия“ Института по декоративни и лечебни растения – София
- за създаден нов сорт гладиол „Деси“ Института по декоративни и лечебни растения – София
-за създаден нов сорт памук „Егея“ Института по полски култури – Чирпан
- за създаден нов сорт памук „Нике“ Института по полски култури – Чирпан
- за създаден нов сорт памук „Цветелина“ Института по полски култури – Чирпан
- за създаден нов сорт твърда пшеница „Хеликс“ Института по полски култури – Чирпан
-за създаден нов сорт фасул линия „ГТБ Скития“ Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево
- за създаден нов сорт пипер „Ивайловска капия“ Опитна станция по поливно земеделие – Пазарджик към Държавно предприятие „Научно-производствен център“ и Институт по зеленчукови култури „Марица“ – Пловдив

На тържествената церемония бяха връчени и дипломите за професор на Иван Цветков, Агробиоинститут за професор и Снежан Божков и за доцент на Весела Браничева, Бисер Христов и Юрий Янакиев от ИПАЗР - Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растения „Никола Пушкаров“.
Кулминация на празника стана връчването на титлата „Доктор хонорис кауза“ на проф. д-р Димитър Домозетов“ досегашен директор на Земеделски институт Кюстендил. Под негово ръководство в България са засадени 100 хил. дка овошки и всички те се управляват от Института в Кюстендил. С инициативата и труда на този енергичния и всеотдаен български учен овощар такива градини са направени и в Сърбия, Македония, Китай.

 

0c1bb9a3-0481-4b22-a01a-3bd6d694d79a

9075b0b1-1bfa-45cf-97d4-53d91543b435

 

 

 2314429a-3516-4e1d-b927-b4e969428ea5

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

nelivalkova

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

eb1af81f-7d03-484c-adab-5a287435f573

 

 

 

 

georgieva

1459dcec-b026-45c4-96d1-dc7ebc71c4f4

Страница 2 от 92

Антикорупция

Изпращайте сигналите с повече данни, а по възможност и доказателства за откритите нередности. Анонимността е гарантирана!