Меню

86079d7b-4e8a-47a8-ab14-63ff2aaff5cb„Институтът по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров” трябва да се превърне в Национален център за мониторинг и управление на използването на почвите у нас“ – това заяви Председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов, пред Общото събрание на учените на Института, във връзка с годишните отчети. Почвата е национално богатство и принадлежи на народа ни, независимо от това, кой е собственик на земята. Но тя е раним и унищожим ресурс и трябва да бъде под постоянно наблюдение на Даржавата. Няма друга институция в страната, която да може обективно и на висока научна основа да следи процесите в почвите у нас и да дава препоръки за съхраняването и използването им, освен институт „Н. Пушкаров“ – добави Председателят.
През изминалата година учените от Института са работили по 39 научноизследователски проекта, в т. ч. 18 финансирани от ССА и 8 от Фонд „Научни изследвания”, както и 8 международни, вкл. 4 по програми на ЕС и 5 по двустранно сътрудничество с Индия, Китай, Русия, Полша, Кипър.
Институтът участва в дейностите на Европейското Почвено бюро към ЕК, Глобалното партньорство за почвите (GSP) към ФАО, Международната мрежа на организациите, притежаващи почвена информация (INSII) и Глобална мрежа от акредитирани почвени лаборатории (GLOSOLAN).
Само за една година, в Централната лаборатория на института са извършени над 33 000 анализи на почви и растения. По заявка от земеделски производители са анализирани 1631 проби. В Референтната лаборатория по радиоекология и радиоизотопни изследвания на института са изследвани радиологични показатели в над 1300 проби от почви и дънни утайки, води, растения, растителни продукти и храни.
През годината са публикувани 178 материала в различни български и чуждестранни списания, сборници от международни симпозиуми и конференции, научно-популярни статии и брошури, монографии и книги; 37 от публикациите са в списания с Импакт фактор, а 59 – в международни списания с Импакт ранг.
Сред основните направления на изследване са:
- Комплексно проучване върху състоянието на почвите в отделни региони и установяване на подходи за устойчиво земеделие; Оптимизиране използването на минерални и органични торове в земеделието при изпълнение на европейските директиви; Изследване и моделиране на ерозионните процеси и оценка на ерозионния риск и пригодността за ефективно ползване на земите в земеделски и планински територии;
- Управление на неприятелите в земеделските ценози, култувационните съоражения и складови биотопи; Диагностика на причинителите на болести в земеделските екосистеми;
- Устойчиво управление на компоненти на околната среда в агроекосистемите и екосистемна оценка за наличие на вредни вещества в почви, води и растителна продукция в райони с интензивно земеделие; Екологични подходи при управление на отпадъците и рационалното им използване в практиката; Проучване на съдържанието и поведението на естествени и техногенни радионуклиди в почви, води, растения и селскостопанска продукция.
- Влияние на основни агротехнологични елементи върху продуктивността, качеството на продукцията от земеделските култури и опазването на почвите; Агротехнически решения за поддържане плодородието на почвата и нови и усъвършенствани технологически и технически решения за растениевъдството и животновъдството; Разработване на подходи за устойчиво управление на напоителните системи за повишаване продуктивността на земеделските култури.
Бяха съобщени и новите проектни предложения за финансиране.

52b4a65e-9225-4c67-8a7b-6282c677d516

b2bda591-b6ca-4417-9fd3-3f1ac8e8e8c4Комисията по земеделие и храни в Народното събрание прие на първо четене предложените промените в Закона за Селскостопанска академия. Пред членовете на Комисията, от името на вносителя - Министерство на земеделието, храните и горите, проектът беше представен от председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов.
Предложени са 3 основни промени. „Първата е свързана с начина на финансиране, което е ключово за дейността на ССА. Преминава се към автономен бюджет по примера на висшите учебни заведения и Българската академия на науките“, каза той. Председателят на Академията заяви, че институцията ще продължи да бъде второстепенне разпоредител с бюджетни средства към МЗХГ, но ще може да управлява самостоятелно средствата от държавния трансфер и собствените приходи.
Втората промяна е по отношения състава на Управителния съвет на Академията, като се предлага той да бъде само от учени, които работят в системата на ССА.
Третото предлажение е за структурна промяна на държавните предприятия към ССА. Предлага се създаване на едно Държавно предприятие „Научен- производствен център“, което ще обедени 15 от сега съществуващите 19 държавни предприятия. Останалите 4 опитни станции да се преобразуват в научни центрове. Проф. д-р Николов подчерта, че основната дейност на Научен - производствения център ще е приложна и обслужваща дейност на Академията. „Трябва да има ясна връзка межди институтите и новото държавно предприятие. Обединявайки множеството държавни предприятия ще можем най-удачно да планираме и управляваме приложната и развойна дейност на Академията. Ще се създаде възможност новосъздадените сортове, линии и хибриди от институтите да се изпитват в различни региони на страната при различни условия и надморски височини. Ще бъдат създадени демонстрационни центрове на новите продукти на Академията, там, където към настоящия момент има най-голяма потребност. Ще се създаде възможност за бързо и безпрепятствено размножаване на генетични ресурси, към които има повишен интерес.

konkurs za esseta ABI1Информационният център по растителни биотехнологии на Агробиоинститута към Селскостопанска академия заедно с Биологически Факултет на Софийски Университет организират Конкурс за есета на тема „Растенията на утрешния ден“ за ученици, студенти и докторанти.
Конкурсът е в рамките на проект СТАРБИОС2 на АБИ по програма ХОРИЗОНТ 2020.
Церемонията по награждаването на победителите на 3 май 2018!
Повече за конкурса може да видите ТУК

kitai2018Новоназначеният първи секретар в областта на науките и технологиите, от посолството на китайската народна република г-жа Хонгбо Гаи, се срещна с ръководството на Селскостопанска академия.
Г-жа Гаи бе представена от г-н Луо Кинг, досегашен първи секретар в областта на науката и технологиите от посолството на китайската народна република.
Г-н Кинг благодари на учените от ССА за доброто взаимодействие и подчерта, че през последните години сътрудничеството между Академията и китайски научни организации се е задълбочило и вече има много положителни резултати за двете страни. „Близо 20 млади учени посетиха Китай и изградиха връзки с наши учени. Даже има и разработени съвместни проекти. Много делегации от нашата страна посетиха различни институти на Академията и създадоха добри партньорства“, добави той.
Г-жа Хонгбо Гаи заяви, че Академията е първата организация, която тя посещава в България. Първият секретар отбеляза, че селското стопанство е една от най-важните области на сътрудничеството.
Тя съобщи, че през втората половина на тази година ще се състои 16-та сесия за сътрудничество в науката и технологиите и България ще бъде посетена от министъра на науката и технологиите на Китай. „Ще има много възможности да разширяваме нашето партньорство“, добави е г-жа Гаи.
Председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов поздрави г-жа Хонгбо Гаи за назначението и й пожела успех. Проф. д-р Николов изтъкна, че сътрудничеството в областта на земеделската наука между България и Китай ще се задълбочи, ще се създадат партньорства с още института от системата на ССА и нови организации в Китай.

kos1Делегация от експерти на Министерство на земеделието, горите и развитието на селските райони на Република Косово посетиха Селскостопанска академия. Делегацията е в състав: Тахир Халитай, началник на отдел "Информация и обучение", Делвина Хана Бакия, началник на отдел "Икономически анализи" и Скендер Байрами, анализатор, по проект TAIEX 9 (sharing EU Expertise), финансиран от Европейската Комисия. От страна на Академията участваха главният научен секретар на ССА доц. д-р Здравка Петкова, ръководители на отдели и някои от директорите на институтите. Експертите проявиха голям интерес към представената в презентацията дейност на научните звена и бяха впечатлени от дългата история на научно-изследователската дейност в областта на селското стопанство в България. Обсъдено беше съхранението на огромен брой екземпляри растителни генетични ресурси. Разменена беше информация за контакти с цел възможности за сътрудничество и съвместни проекти.
Гостите посетиха и Музея на ССА, където се съхраняват редки експонати на изчезнали и застрашени от изчезване редки местни породи животни, проби вълна с висока историческа стойност, краниологични, скелетни и ембрионални образци, които са служили за обучение на студенти.

 

kos3

kos2

pochva2Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров” (ИПАЗР) отбеляза своя празник в Световния Ден на почвата на тържествено събрание в Националния музей „Земята и хората“. Освен института, в организирането на мероприятието се включиха Националният музей „Земята и Хората” и Българското почвоведско дружество.
Тази година темата на Световния Ден на почвата е „Грижата за планетата започва от почвата”.
Тържественото събрание беше открито от директора на ИПАЗР „Никола Пушкаров“- проф. д-р Светла Русева. Тя съобщи, че по инициатива на Атлантически клуб в България в съавторство с ИПАЗР “Н. Пушкаров” е изпратено отворено писмо до Европейските институции и Председателството на ЕС относно “Деградацията на почвата е отличен пример за необходимостта от глобално мислене и локални действия”, с предложение за:
• Преразглеждане на Тематичната стратегия за почвите в Европа;
• Иницииране на законодателно предложение, задължаващо държавите-членки да идентифицират рисковите зони, да дефинират цели за намаляване на риска и да разработят програми с мерки за преобръщане на процесите на деградация на почвата;
• Приемане на консолидирана общоевропейска законодателна рамка за опазване на почвите.
Професор Русева изнесе и планарен доклад за глобалното партньорство за почвите през 2017 година. „В началото на миналия месец се проведе третата Международни среща на институциите с почвена информация. В работната програма на срещата бяха обсъдени изпълнението на плана за осъществяване на целите от четвърти стълб на програмата. Беше обсъден и напредъкът на компилирането на глобална карта на запасите от почвен и органичен въглерод. Към края на месец октомври, базата данни съдържаше близо милион почвени профила за съдържанието на органичен въглерод и обемна плътност на почвата. За първи път глобалната общност на хората, които работят в сферата на почвите споделиха тези данни за този важен ресурс – почвения органичен въглерод“, каза тя. За финални думи на доклада си проф. Русева призова „Нека да дадем на почвата малко обич!“.
Председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов запозна аудиторията с резултатите от конференцията на високо равнище на Естонското председателство на Съвета на ЕС „Почви за устойчиво производство на храна и екосистемни услуги“. На срещата в Талин е изразена тревога от продължаващата загуба на почвени ресурси, на фона на нарастването на потребностите от храна, свързано с увеличаването на населението на Планетата. Коментирани са въпроси свързани с дегенерацията на почвата и методите за нейното предотвратяване, рационалното използване на информацията от почвените карти, повишаване на информираността на населението за ролята на почвата и последиците от нейната загуба и др. „Най- вероятно в близка перспектива Общ европейски регламент за почвите няма да има, и регулацията за защита и използване на почвите ще е основно национална политика. В тази връзка ролята на единствения специализиран у нас институт за почвите - ИПАЗР “Н. Пушкаров- в бъдеще ще расте“ – отбеляза Председателят на Академията
Проф. Тотка Трифонова, ИПАЗР „Никола Пушкаров“ изнесе доклад за националните традиции и иновации в системите на земеделието. Тя заяви, че традициите и иновациите вървят ръка за ръка. Нанотехнологиите и в частност наноторовете са част от иновациите в тази област.
Проф. Методи Теохаров, председател на Българско почвоведско дружество представи темата „Почвите, земята и хората – Наша грижа и отговорност“.
На финала на събитието проф. Светла Русева връчи ленти за академична длъжност на ИПАЗР „Н. Пушкаров“ на учените, хабилитирани през 2017г.

WP 20171205 11 14 00 Pro 2

pochva3

pochva1

pochva4

Pocva5

Страница 8 от 80

Антикорупция

Изпращайте сигналите с повече данни, а по възможност и доказателства за откритите нередности. Анонимността е гарантирана!