Меню

6c129666-6358-403e-aac8-00cfb49dbef4Главният консултант на Европейската асоциация по животновъдните науки (EAAP) Бернард Есмейн се срещна с председателя на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов в сградата на научната институция в София. Той предаде официално писмо от генералния секретар на EAAP г-н Андреа Росати, с което кани Академията да стане член на организацията.
Бернард Есмейн изтъкна, че EAAP е най-голямата организация, съществуваща в Европа в областта на животновъдната наука. Годишните й срещи (тази година на 28 август - 1 септември 2017 г. в Талин, Естония) се съберат около 1500 участници. В нея членуват не само академични и научни организации, но и всички заинтересовани лица в областта на животновъдството: производители на храни и фуражи, животновъди, земеделски стопани и фермерски организации и други.
Г-н Есмейн запозна председателя на Академията с ползите, които ще имат българските учени в областта на животновъдството, след като ССА стане член на EAAP. Даде и конкретен пример със стипендиите за млади учени, които организацията отпуска.
Проф. д-р Николов благодари за отправената покана и изтъкна, че българските учени в областта на животновъдните науки са международнo признати и търсени. Той посочи, че в системата на ССА има голям брой звена, които работят в направление животновъдство.
Представителят на ЕААП отбеляза, че и преди е посещавал Академията като част от френска делегация, в качеството си на завеждащ звеното по международно сътрудничеството към Националния институт за селскостопански изследвания (INRA). Предложи и съдействие за задълбочаване на сътрудничество на Академията с INRA.

На срещата присъстваха акад. Атанас Атанасов, директор на Съвместен геномен център и доц. д-р Георги Димов – председател на развъдна организация в овцевъдството.

2Институтът по планинско животновъдство и земеделие – град Троян развива научноизследователска работа за производство на екологично чиста аграрна продукция и организиране на биологичното производство за здравословни храни.
На работната среща на колектива на ИПЖЗ – град Троян с председателя на ССА проф. д-р Васил Николов бяха обсъдени въпроси за развитието на животновъдството, овощарството, фуражното производство и опазване и съхранение на околната среда в планинските региони на страната. Проф. Николов изрази притеснението си от рязкото намаляване на броя на учените в областта на животновъдството, както в института, така и в Академията, като цяло. Той определи като неуспешен опитът за отделяне на експерименталните бази на институтите в Троян и Шумен, в държавни предприятия.
На основата на съхраняваните в института местни породи, както и на интродукцията на чужди, е разработен цялостен модел за биологично производство на краве и козе сирене, който се експериментира от години в института. „Нямаме проблеми при реализиране на готовата продукция – заяви технологът на млекопреработвателното предприятие г-жа Зунева. „ССА трябва чрез моделни технологии, ферми, овощни градини и опитни полета да определя насоките на развитие на земеделието в страната“- отбеляза председателят на ССА.
В областта на овощарството Институтът проучва генетичните ресурси от различни овощни видове и технологиите за устойчиво овощарство в планинските райони. В лабораторията за тъканни култури се произвежда свободен от вируси посадъчен материал и вирусна диагностика на овощни насаждения.
Проф. д-р Николов посети всички подразделения на Института и изрази задоволството си от състоянието на лабораторния комплекс.

4b259d0a-cfe8-4499-9ab7-2a85dcf0a0bdПредставители на тютюневия бранш – производители, преработватели и тютюнева индустрия се срещнаха с председателя на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов с сградата на ЦУ на научната институция в София.

Цветан Филев, председател на Националната асоциация на тютюнопроизводителите НАТ-2010 и президент на Европейската асоциация на тютюнопроизводителите UNITAB, пожела на председателя и екипа на академията успешна и продуктивна работа в полза на българското селско стопанство.

Цветан Филев представи дейността на браншовите организации в тютюневия сектор и очерта основните теми и предизвикателства пред него, свързани с пазарното развитие, големия обем регулации, механизмите за подпомагане на производителите и разпоредбите, касаещи регистрирането на стопаните. Г-н Филев отбеляза доброто сътрудничеството на тютюневия сектор с Института по тютюна и тютюневите изделия, част от структурата на Селскостопанска академия, който е единственият по рода си у нас и разполага с уникални лаборатории. „Убедени сме, че нашето участие в диалога по всички теми, касаещи тютюна, допринася за по-стабилна и успешна среда за всички заинтересовани страни – в сектора, образователните и научните среди, и от страна на държавните институции“, каза Цветан Филев.

От своя страна проф. д-р Николов благодари на представителите на тютюневия бранш, за доброто сътрудничество с Института по тютюна и тютюневите изделия, и за високата оценка, която дават за дейността му. Той заяви, че отвореният диалог и съвместната работа между структурните звена на Академията и браншовите организации ще бъде сред основните му приоритети. „Вашият пример на успешно сътрудничество – бранш – наука- политика, трябва да станат модел за ССА във всички области.“

 

9bff3cc2-d209-4724-98de-8c6f555c7760Институтът по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров” е национален лидер в разработването на теоретични и приложни аспекти на почвознанието, поливното земеделие, растителната защита и механизацията на селското стопанство. Това заяви директорът на научния институт проф. Светла Русева по време на среща на колектива с председателя на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов.

Колективът представи пред председателя на ССА основните направления, по които работи и споделиха своите трудности с работата. Учените посочиха, че в Института се правят химични, физични, микробиологични и агрохимични анализи на почви и растения и земеделските производители могат да получат консултации както за осъществяване на оптимално торене, така и за борба с плевели, болести и неприятели по отглежданите селскостопански култури. В ИПАЗР се осъществява радиоекологичен мониторинг и контрол на почви, води, наноси, растения и храни.

Учените от ИПАЗР „Пушкаров“ дават съвети на фермерите за борба с ерозията в земеделските земи и за рекултивация на непродуктивни, слабопродуктивни, замърсени и нарушени почви и ландшафти. Извършват оценки за водообмена в системата почва-растение-атмосфера и препоръки за водоспестяващи и екологосъобразни прецизни поливни режими. Правят оценки за агроклиматичния потенциал на земите за ефективно отглеждане на различни земеделски култури. Извършва се картографиране и мониторинг на икономически важни вредители, изпитва се устойчивостта на сортове и хибриди земеделски култури към причинители на икономически важни болести.

Фермерите може да получат съвети за техническите средства за механизиране на процесите в растениевъдството и животновъдството, технологиите и съоръженията за прибиране и оползотворяване на биомасата от земеделското производство и съвременни решения за логистика и машиноизползване на земеделската техника.

Проф. д-р Николов разгледа Музея на почвите, Лабораторния блок на института, включващ лабораториите за физико-химични, микробиологични, агрохимични и радиобиологични анализи. Акредитираната референтна изпитвателна лаборатория по радиоекология и радиоизотопни изследвания на ИПАЗР „Пушкаров“ е една от двете лаборатории в България с най-голям обхват на изследвания и капацитет на персонала.

Обсъдени бяха и възможностите на института да подкрепя МЗХГ при реализирането на Програмата за развитие на селските райони чрез осъществяване на агрохимическо обслужване на земеделието, мониторинг на състоянието на почвените ресурси, агроекологично райониране на земеделските култури, очертаване на земеделските територии с природни ограничения за земеделско ползване и други.

cb1367cd-320b-479c-aee4-4d90bd2b7918Институтът по фуражни култури – Плевен е единственият, произвеждаш семена от национални, високоадаптирани към местните условия сортове фуражни култури. Перспективата за развитието на сортопроизводството и цялостното развитие на института бяха обсъдени по време на работна среща на колектива на ИФК – Плевен с председателя на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов.
Oбсъдeни бяха основните направленията на работа на колектива, приоритетите и проблемите. Проф. д-р Николов отбеляза, че е необходимо разработването на единна скала за определяне на основното възнаграждение на различните категории служители в системата, която да бъде обвързана с минималната работна заплата за страната. За допълнително възнаграждение, получено от реализиране на научни продукти- сортове, хибриди, производствени технологии, препарати и т.н. „таван“ не трябва да има. Формирането на възнагражденията на колектива по този начин, ще стимулира творческия процес, търсенето на научно – приложния ефект, което ще е от ползва за земеделските производители и цялото общество.
При обсъждане на растежа на кадрите, беше поставен въпросът за липсата на кадри и желание сред младите хора за се занимават с научна работа. В тази връзка се обсъди възможността за осигуряване на стипендии на студенти, които след това да започнат научната си кариера в институтите на ССА.
Обсъдена беше и необходимостта от назначаване на научен работник по селекция на животните, тъй като Институтът по фуражни култури – Плевен, е единствения в страната, който работи с едно от националните ни богатства в животновъдството – Плевенската черноглава овца.
Заедно с директора на института – доц. Аналия Кътова, проф. Николов посети опитните полета и овцефермата.

41a97d05-6ae2-4999-9415-553f1e77c822Институтът по лозарство и винарство – Плевен притежава най – голямата генбанка на лозя в България с близо 1900 сорта. Това стана ясно по време на работната срещата на председателя на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов с колектива на ИЛВ – Плевен. Тези изключително ценни за страната ни сортове се отглеждат на площ от 120 дка.
Кратка презентация за дейността на института представи неговият директор- проф. д-р Иван Пачев. Проф. д-р Васил Николов представи своето виждане за развитието на Академията, формирано и от срещите с научните колективи на институтите, които е посетил и подчерта, че Академията трябва да работи като единно звено. „Необходимо е обединяване на специалистите от системата в общи екипи за решаване на общите проблеми, които в научно-приложната си част трябва да се планират съвместно със земеделските производители и браншовите организации“, добави той.
Проф. д-р Николов е категоричен, че е необходимо по- „агресивно“ представяне на създадените в системата на ССА сортове и породи, да се лансират, да се покажат предимствата им „Да се постави акцент върху „българското. Научната институция има много ценни продукти, които съхраняват автентичността на българските сортове и породи“, добави той. „Ние може да притежаваме уникални ценности, да работим по най- важните световни проблеми – но ако не ги представяме постоянно пред обществото – нямаме нищо, не работим“. Професорът изтъкна, че за устойчивото развитие на ССА от основополагащо значение е развитието на кадрите, както сега заетите, така и привличането на млади учени.
Според него при работа по фундаментални проблеми- а без развити на фендаментална наука е невъзможно развитието и на приложна- трябва да са се търси международно сътрудничество и проекти.
Учените от Института, демонстрираха на Председателя на Академията своите лаборатории, приложението на нови съвременни биотехнологични методи в лозарството.
Демонстрирана беше винарската изба, с колекция на уникални вина от 1892 г.

Заедно с директора на института, проф. Николов направи оглед на лозовите масиви на Института.

aa9e86a5-6a7c-4ed5-9e79-eb608fbfb872

3fed5be3-a1bc-4dd0-aa88-0ceb79810716

 

e176acdf-f643-4508-8066-91a0664be76d

 

22be5399-e0ea-4a11-bbb0-2b79c6307e01

76c9c177-7b16-44e9-9a05-d607045c74fe

8cf5a48b-8f21-4cf9-b691-3c434f4652a4

Страница 9 от 71

Антикорупция

Изпращайте сигналите с повече данни, а по възможност и доказателства за откритите нередности. Анонимността е гарантирана!