Меню

Soil mapВ периода от 25 до 30 август 2017 г., на посещение в Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията "Никола Пушкаров" беше проф. д-р Хъ Чаоксинг от Института по зеленчуци и цветя към Китайската академия на аграрните науки, Пекин. Ученият от Китай е в България във връзка с изпълнение на работната програма на проект на тема „Напояване, базирано на евапотранспирацията за устойчиво земеделие: оценка на потребностите от вода за напояване на оранжерийно отглеждани земеделски култури” по договор за двустранно сътрудничество между България и Китай.
Гостът се срещна и с колектива и ръководството на Института, проф. д-р Хъ основните насоки на научната работа в отделните звена на ИПАЗР „Н. Пушкаров“.

Pred oran

DSC00903111Делегация от Китайската селскостопанска академия по инженерство посети Селскостопанска академия.
Гостите от Китай са на посещение в България във връзка с изпълнението дейностите в рамките на формата 16+1 (Централна и Източна Европа – Китай). В нашата столица се намира централата на центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и държавите от Централна и Източна Европа.
Г-н Li Shujun изтъкна, че Китай търси международни партньори за разработване на съвместни научни проекти в областта на земеделието. Той изрази възхищението си, че в България земеделието е всестранно развито и е с дългогодишна история. „През последните години все повече фирми от Китай имат бизнес отношения със страната ви и ние трябва да ги съветваме и подпомагаме“, добави Li Shujun.
Гостите се интересуваха по-специално от секторите винопроизводство, розопроизводство и млекопреработване.
От своя страна председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов запозна гостите с дейността на научната институция. В системата на Академията има специализирани институти, работещи във всички сфери на земеделието и храните. Така, в Плевен се намира Институтът по лозарство и винарство, който работи в различни аспекти на лозарството и винопроизводството „От поддържане на най – голямата генбанка на лозя в България с близо 1900 сорта до най-съвременните биотехнологии за производство на обеззаразен лозов материал“. През миналата седмица институтът чества 115 години от създаването си. „ИЛВ – Плевен е първата научно-изследователска институция в България, в тази област и петата в света след Русия, Италия, Франция и Унгария“, поясни председателят на ССА. През всичките тези години са създадени уникални винени сортове.
Във връзка с розопроизводството проф. д-р Николов посочи, че Академията има Институт по розата и етеричномаслените култури, който се намира в град Казанлък. „Единствено в този район на България се отглежда Казанлъшката роза цветовете, на която съдържат етерични масла, от които се произвежда известното по цял свят българско розово масло“, добави той.
Двете страни бяха единодушни, че ще задълбочат сътрудничеството помежду си.

sg1Председателя на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов проведе среща с ръководствата на 4 института от Пловдивския регион – Институт по зеленчукови култури „Марица“, Институт по овощарство – Пловдив, Институт за изследване и развитие на храните – Пловдив и Институт по растителни и генетични ресурси „К. Малков” – Садово.
На срещата, бяха обсъдените възможностите за създаване на Център за професионално обучение, съвместно с акад. Мария Балтаджиева, за придобиване на степен на професионална квалификация по професиите: - „Техник на електронна техника“, специалност „Промишлена електроника“; - „Техник-технолог в хранително-вкусовата промишленост“, специалност „Производство и преработка на мляко и млечни продукти“; - „Оператор в хранително-вкусовата промишленост”, специалности „Производство и преработка на мляко и млечни продукти“ и „Производство на консерви“; - „Фермер“, специалност „Производител на селскостопанска продукция“.
Обсадени бяха и и възможността за задълбочаване на интеграцията между 4-те института, обединяване на усилията: -за разработване на съвместни научни проекти и кандидатстване по национални програми и програми на Европейския съюз; - ефективно използване на лабораторната техника; -подобряване и модернизиране на материалната база чрез по-ефективно управление и използване на наличното оборудване в институтите и други.

vnikp1Опитна станция по поливно земеделие Пазарджик е радетел за запазване на генетическата чистота на българските сортове и хибриди


Нов сорт пипер – Ивайловска капия, с висока съдържание на сухо вещество (до 9- 10%) е създаден съвместно от Опитната станция по поливно земеделие - Пазарджик и Институтът по зеленчукови култури – Марица. Високият процент сухо вещество я правят подходяща за печена капия. Сортът се характеризира с двустенна, дву или трикамерна чушка често с кукичка на върха. В зелено състояние е светло до нормално зелена. Дебелината чушката (перикарп) до 8-9 мм. Това съобщи директорът на Опитната станция доц. д-р Христина Георгиева по време на среща на председателя на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов с колектива на Опитна станция по ОСПЗ – Пазарджик, проведен на 1-ви септември.
Доц. Георгиева представи в резюме дейността на станцията, текущите проблеми. Тя акцентира на доброто взаимодействие на станцията със земеделски производители, външни институции и структурните звена в системата на Академията.
Станцията единствена в структурата на ССА и страната, която развива експериментална дейност при напояване на полските култури. Във връзка с намаляване на себестойността на продукцията и ограничените водни запаси като основен акцент е използването на „нарушения поливен режим“.
С традициите си в сортоподдържането и семепроизводството, станцията е стожер за запазване на генетичната идентичност на български сортове, като доц. Георгиева счита, че това трябва да е основната дейност и призвание за опитните станции в Акаделията. ОСПЗ поддържа и произвежда семена от сортове от обикновена пшеница, ечемик и тритикале, както и български хибриди от царевица.
Доц. Георгиева поддържа становището на Председателя на академията за липса на координация в дейността на Академията което пречи на работата особено на опитните станции. Тя искрено поддържа вижданията на Председателя за единно управление на земите, координирано сортоподдържане и сортопроизводство, координирана научна дейност и т.н.
Дискутирани бяха основните направленията на работа на колектива и бъдещите им приоритети.
При обсъждане растежа на кадрите, беше поставен въпросът за липсата на достатъчно кандидати и желание сред младите хора да се занимават с научна работа. Проф. Николов изрази притеснението си от рязкото намаляване на броя на учените в системата на ССА през последните години, като основна причина за това е липсата на ясна политика по доходите.

vnik2p

ivn3

ivnl4

ivbnl5

b09fa19f-2382-44cb-b282-582092457f5fТрябва да сплотим колективите, в името на добруването на Академията- това каза Председателят на Селскостопанска академия- проф. д-р Васил Николов при втората му срещна с колектива на Института по фуражите в Плевен, проведена на 31 август.
На срещата присъства целият научен колектив на института. Проф. Николов заяви, че няма друг институт, в системата на Академията, който има толкова много професори и доктори на науките, от общия брой на учените, и то млади, перспективни. В същото време, резултатите от работата, особено в поддържането на научно – експерименталната база не са добри. Това не може да е грижа само на директора на института, а на целия колектив. Обсъдени бяха и редица други проблеми в Института.
В дискусията се включиха голяма част от учените, които поставиха своите проблеми. Проф. дн Тодор Кертиков се спря подробно на отделните моменти от изложението на Председателя на Академията и заяви, че подкрепа позицията му по редица основни въпроси, но има още много наболели проблеми, което се надява, че ще бъдат последователно решавани, благодарение на възприетия от новия Председател на Академията начин за директна работа с колективите на отделните звена в Академията. Той предложи освен Гаранционния фонд, който предлага проф. Николов, да се създаде и Фонд „Наука и иновации“.
Проф. Николов благодари за предложението и заяви, че изцяло го възприема.
Във връзка с въпроса относно спрените конкурси за хебилитиране и защита на научна степен „доктор на науките“- проф. Николов заяви, че те ще бъдат възобновени след първото заседание на Управителния съвет, на което ще предложи да бъдат извършени някои промени в изискванията. Основното предложение е премахване на възможността за така наречената „Оценка по съвкупност“, когато недостигът в някой от наукометричните параметри, може да се компенсира от преизпълнението на друг. „Няма лошо, но трябва да се посочи точно какво с какво може да бъде заменено“- посочи проф. Николов. „Защо например част от изисквания Импакт фактор да не може да се замени с патентоването на нов сорт или хибрид. Последното въобще не фигурира в изискванията. Нима единица Импакт фактор е по- важна за обществото ни от един високодобивен устойчив сорт грозде например, към който няма интерес в международния научен печат.“
Изискването, което въобще не трябва да подлежи на замяна, според проф. Николов, е кандидатите да имат защитили докторанти. Това изискване масово се пренебрегва, което има изключително негативни последици за Академията. „Не може да тръгваш за професор на 64 години и да не си обучил никого, а в същото време в института да има асистенти, без научни ръководители с години“ – заяви проф. Николов.

ilv2vВ кратка презентация, директорът на Института- проф. Иван Пачев припомни историята на научната институция, заслугите на учените за развитието на лозарството и винарството не само у нас, но и в чужбина. След основаването на Института, започва създаването и на български сортове и внасянето на такива от други страни в България, като в ИЛВ се поставя началото на най-голямата на Балканския полуостров колекция на сортове лози – близо 2000 от цял свят.
На тържествената конференция поздравление поднесоха кметът на Община Плевен Георг Спартански, председателят на Съюза на учените – клон Плевен, проф. Атанас Кирилов, ръководители на институти в страната от структурата на Селскостопанската академия, колеги от чужбина.
Председателят на Селскостопанска академия- проф. д-р Васил Николов, прочете поздравителен адрес за юбилея от министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, който високо оценява работата на Института и пожелава на колектива успешна работа и да продължават да утвърждават авторитета на Института, както в национален, така в световен мащаб.
В своето приветствие проф. Николов изтъкна, изключително важната роля на всеки един институт от системата на ССА. „Всеки институт на Академията представлява един прешлен от скелета на ССА. Едните носят повече товар, другите по-малко, но който и прешлен да бъде изваден, устойчивост на структурата не може да има. Тези прешлени сега са разместени, едните по наляво, другите по надясно и на мен ми се иска заедно да наместим тези прешлен и да изправим ССА. Той отбеляза, че вижда огромен потенциал в институтите. „Трябва да показваме предимствата на нашите научни продукти пред обществото“, убеден е той.
Юбилейната научна конференция продължи и на следващия ден. Учените изнесат доклади по направления – Трайни насаждения - лозарство и овощарство, Общо земеделие, растениевъдство и икономика, Съвременни аспекти на винопроизводството, Винен туризъм и култура.
В рамките на научния форум се проведе и изложба, на която бяха представени около 30 десертни и 15 винени сорта грозде. Най-новата селекция на института са силно търсени от лозарите сортове, устойчиви на ниски зимни температури и на гъбични заболявания.

vilv6

vilv1

vilv5

vilv4

viliv3

Страница 7 от 71

Антикорупция

Изпращайте сигналите с повече данни, а по възможност и доказателства за откритите нередности. Анонимността е гарантирана!