Меню

35344784 10215818989924013 8661393944338235392 nИнформация за второто издание на инициативата ХРАНИ 2030, Пловдив
В периода 13-15.06.2018 г. делегация в състав Проф. д-р Васил Николов, председател на ССА, доц. д-р Соня Иванова, началник на отдел МСВО и Теодор Василев, главен експерт в отдел МСВО, взеха участие във второто издание на конференция на инициативата „ХРАНИ 2030”на Европейския Съюз. От институтите в системата на ССА присъстваха Проф. д-р Димитър Николов, директор на ИАИ –София, д-р Николая Велчева – Институт по растителни генетични ресурси – Садово, доц. д-р Петя Иванова, доц. д-р Милена Рускова и доц. д-р Дида Исерлийска от Институт за изследване и развитие на храните – Пловдив. Събитието на високо равнище "ХРАНИ 2030" беше организирано от Министерство на образованието и науката под патронажа на Българското председателство на Съвета на Европейския Съюз и беше посветена на научните изследвания и иновациите, като двигател на трансформацията на устойчивите хранителни системи. То предостави платформа за диалог, чиято цел е да надгради политическия импулс за съгласувана рамка на политиката за научни изследвания и иновации в областта на сигурността на храните и храненето. Конференцията е важна стъпка към стимулиране и значително увеличаване на бъдещите инвестиции в научни изследвания и иновации в подкрепа на научноизследователските разработки в областта на храненето и хранителните системи, създаването на пазари и отворени иновации, ангажираност в науката, изграждане на капацитет и умения и подобряване на глобалното сътрудничество между политиката и научните изследвания.
Съгласно дефиницията на ЕК, термина „хранителни системи“ отива отвъд смисъла на производство и снабдяване на достатъчно количество храни за всички (като количество). Определението включва и наличието на безопасни и питателни храни за добро здраве и устойчиви хранителни режими за потребителите (като качество). Към определението се добавят и процесите и инфраструктура, необходима за изхранването на населението: отглеждане на култури и животни, добив, преработка, опаковане, транспортиране, маркетинг, консумация и изхвърляне на отпадъци. Хранителните системи действат вътре в обществото и се влияят от социологически, политически, икономически и природни фактори.
Инициативата ХРАНИ 2030 цели да даде тласък на Европейската комисия да постави хранителните системи в центъра на научните изследвания. Чрез нея се търси свързване на производителите с потребителите за работа по четири основни приоритета:
• Храни за здравословен и устойчив хранителен режим;
• Устойчивост на климата и околната среда;
• Кръговрат и ефективност на ресурсите;
• Иновации и овластяване на общностите.
По време на конференцията бе представен Доклад за оценка на научните изследвания и иновации в областта на хранителните системи по страни-членки. Докладът е изготвен от Постоянен комитет по селскостопански изследвания към Главна дирекция наука и иновации на Европейската Комисия. В изследването са включени 21 държави от ЕС, като България не е една от тях. Общите изводи са няколко:
1. Научните изследвания и иновации се извършват най вече в областта на първичното производство и обработка на храни, а не толкова на ниво потребители. Това е причина за фрагментирани изследвания и нисък интерес за развитие на хранителните системи. За подобряване на ситуацията се препоръчва по-голямо включване на потенциални заинтересовани страни, по-голям сътрудничество между тях, както и конкретно засилване на научните изследвания в областта на рибните продукти и аквакултурите за по-голямо хранително разнообразие.
2. В Европейските страни съществува засилен фокус върху сигурността на храните, но това е най-вече в областта на първичното производство. Има нужда от повече финансиране за подобряване на снабдителните връзки, особено като се има предвид, че в бъдеще храните ще се транспортират на все по-големи разстояния. Това от своя страна ще изисква добри логистични системи и издръжливи опаковъчни материали, които да запазят хранителните продукти свежи и годни за използване.
3. Включването на потребителите в научните изследвания е необходимо за подобряване на общественото здраве чрез диети и борба с незаразните заболявания. В момента само малка част от инвестициите отива за изследвания в областта на консумацията на храни. Необходимо е бъдещите инвестиции в научни изследвания да обхващат и хранителните системи с цел намаляване наполовина на обема на хранителните отпадъци и тяхното използване в хранителни системи.
По време на конференцията участниците приеха декларация до Европейската комисия със заглавие „Подсигуряване в бъдещето на нашите хранителни системи чрез наука и иновации“. В нея те подканват Комисията, както и всички заинтересовани страни, да преследват следните цели в областта на хранителните системи:
• Насърчаване разпространението на здравословни и устойчиви хранителни режими и намаляване на затлъстяването, както и аспекти на недохранването;
• Подобряване достъпа на всички до безопасни и питателни храни;
• Повишаване на устойчивостта на хранителните системи към климатичните промени чрез подобряване на управленските практики, технологии и бизнес модели в цялата верига;
• Намаляване на емисиите на парникови газове и екологичния отпечатък на хранителните системи, включително използването на суровини на база изкопаеми горива;
• Намаляване на изхвърлянето на храни и отпадъци с 50% до 2030 г.;
• Гарантиране, че първичните производители ще имат равен и добър достъп до знания, новаторски практики и достъпни технологии до 2030 г., които да благоприятстват биоразнообразието и разнообразието на културите на ниво земеделско стопанство и извън него;
• Стимулиране на европейските региони и градове да прилагат нови решения и да демонстрират добри практики;
• Засилване на диалога между много действащи лица и изграждането на "партньорства между публичния и частния сектор", които обединяват промишлеността, изследователите, публичните власти и гражданите, за да съчетават решения, както на местно, така и в световно ниво;
• Повишаване на обществения ангажимент, осведомеността, образованието, уменията и изграждането на капацитет за преобразуване на хранителните системи.
Повече информация (подробна програма на разглежданите теми, лектори), както и видеозаписи по панели от втория ден на конференцията ХРАНИ 2030, можете да намерите на следния линк:
http://food2030plovdiv.eu/
Очаква се всички презентации, изнесени на конференцията, да бъдат качени на тази уеб страница.

35403089 10215818938682732 4274113997122306048 n

Антикорупция

Изпращайте сигналите с повече данни, а по възможност и доказателства за откритите нередности. Анонимността е гарантирана!