Меню

36200115 2077164492571561 5958122359796793344 nЗапочна VI-я Международен научен конгрес "Машини за селското стопанство" 2018. Форумът се провежда в Бургас, в него участват над 60 учени от водещи научни институции от 18 държави. Учените от различните страни имат възможност да представят своите научни достижения и да дискутират проблемите и насоките на развитие на съвременната техника в земеделието. Изнесени бяха 7 пленарни доклада, а по време на научните сесии ще бъдат представени над 60 научни доклада.
"Модерното земеделие не може да съществуваща без съвременна техника", това заяви председателят на Селкосстопанска академия проф. д-р Васил Николов по време на откриването на научния конгрес. "Първо беше ерата на механизацията, след това автоматизацията, после работизацията, а сега навлизаме в ерата на прецизното земеделие, което поставя нови предизвикателства пред развитието на техниката и технологиите, защото от една страна е свързано с намаляването на човешки труд, от друга с опазване на околната среда и намаляване негативното влияние върху почвата и благоденствието на животните", добави оше проф. Николов.
Проф. д-р инж. Михо Михов от Институт "Пушкаров" към Селкостопанска академия откри международния конгрес.
Конференцията продължава следващите два дни.

 

36188070 2077164509238226 1114181797245091840 n

2d012ef3-c8e6-472f-b016-ce2199ed1801 - CopyОбщина Кюстендил, съвместно с Института по земеделие – Кюстендил към Селскостопанска академия организира традиционното вече 11-то издание на Празника на Черешата 2018г., който се провежда този уикенд в гр. Кюстедил.
„Черешата е плодът, който дава облик на нашето овощарство и ще продължава да го дава години напред“, заяви по време на откриването директорът на института проф. Димитър Домозетов и подчерта, че природо- климатичните условия на Кюстендил и областта са уникални. Той представи 10 сорта череши, които са застъпени в региона.
Интересът към събитието бе много голям, щанда ни бе посетен от стотици заинтересовани земеделски стопани, на чиито въпроси бяха на разположение всички научни работници на Института.
На събитието присъства председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов.
Жури, с председател проф. д- р Димитър Домозетов ще вземе решение кои са победителите в надпреварата за най-едър плод, най-красиво вешало и най-добре аранжиран щанд.
Изложението на плодовете на овощарския труд за страната започва от гр.Кюстендил през 1896 г., когато е учредена Първата национална овощарска изложба и градът получава званието "Овощната градина на България".
Програмата на празника включва и конкурси за най- едра череша, най-голямо вешало и най-добре аранжиран щанд.

bba5c170-73e8-433f-99ad-5012432c1f26 - Copy

40863501-2be8-4f45-aaf7-fc8e78141480 - Copy

842dd960-b9d3-4843-92ec-b35738698ea6 - Copy

6a08b3cb-2071-4270-9d69-2e062b777cc6 - Copy

2dc7c150-08ad-4c66-b655-4de2f60e4f4b - Copy

 

 

9e39337d-85fa-452f-835c-d864cb5810f9 - Copy

pokana 2018-1 1Утре започва Празникът на черешата в Кюстендил и ще продължи до неделя. Това е 11-то по ред отбелязване.
В събота от 10 ч. в градинката пред общината започва изложба-базар на череши и продукти от череши и продължава и на следващия ден, предвидени са и арт ателиета за децата. В 11 ч. ще бъде офиалното откриване, а след това учените към Института по земеделие – Кюстендил ще представят перспективните родни сортове за страната и района. За да е още по-интересен празникът, организаторите са предвидили конкурси за най-едра череша, най-атрактивно вешало, най-красив щанд с череши. В 12 часа ще започне фолклорният празник „Черешчица род родила”, а вечерта от 20 ч. на площад „Велбъжд“ жителите и гостите на Кюстендил ще се забавляват с празничен концерт.
В неделния ден ще има арт-работилници за деца, по време на която малчуганите ще редят вешала и пана и изложение на занаятчии и производители. Жителите и гостите на града ще се насладят кулинарна надпревара под надслов „Череши в кухнята”.

35344784 10215818989924013 8661393944338235392 nИнформация за второто издание на инициативата ХРАНИ 2030, Пловдив
В периода 13-15.06.2018 г. делегация в състав Проф. д-р Васил Николов, председател на ССА, доц. д-р Соня Иванова, началник на отдел МСВО и Теодор Василев, главен експерт в отдел МСВО, взеха участие във второто издание на конференция на инициативата „ХРАНИ 2030”на Европейския Съюз. От институтите в системата на ССА присъстваха Проф. д-р Димитър Николов, директор на ИАИ –София, д-р Николая Велчева – Институт по растителни генетични ресурси – Садово, доц. д-р Петя Иванова, доц. д-р Милена Рускова и доц. д-р Дида Исерлийска от Институт за изследване и развитие на храните – Пловдив. Събитието на високо равнище "ХРАНИ 2030" беше организирано от Министерство на образованието и науката под патронажа на Българското председателство на Съвета на Европейския Съюз и беше посветена на научните изследвания и иновациите, като двигател на трансформацията на устойчивите хранителни системи. То предостави платформа за диалог, чиято цел е да надгради политическия импулс за съгласувана рамка на политиката за научни изследвания и иновации в областта на сигурността на храните и храненето. Конференцията е важна стъпка към стимулиране и значително увеличаване на бъдещите инвестиции в научни изследвания и иновации в подкрепа на научноизследователските разработки в областта на храненето и хранителните системи, създаването на пазари и отворени иновации, ангажираност в науката, изграждане на капацитет и умения и подобряване на глобалното сътрудничество между политиката и научните изследвания.
Съгласно дефиницията на ЕК, термина „хранителни системи“ отива отвъд смисъла на производство и снабдяване на достатъчно количество храни за всички (като количество). Определението включва и наличието на безопасни и питателни храни за добро здраве и устойчиви хранителни режими за потребителите (като качество). Към определението се добавят и процесите и инфраструктура, необходима за изхранването на населението: отглеждане на култури и животни, добив, преработка, опаковане, транспортиране, маркетинг, консумация и изхвърляне на отпадъци. Хранителните системи действат вътре в обществото и се влияят от социологически, политически, икономически и природни фактори.
Инициативата ХРАНИ 2030 цели да даде тласък на Европейската комисия да постави хранителните системи в центъра на научните изследвания. Чрез нея се търси свързване на производителите с потребителите за работа по четири основни приоритета:
• Храни за здравословен и устойчив хранителен режим;
• Устойчивост на климата и околната среда;
• Кръговрат и ефективност на ресурсите;
• Иновации и овластяване на общностите.
По време на конференцията бе представен Доклад за оценка на научните изследвания и иновации в областта на хранителните системи по страни-членки. Докладът е изготвен от Постоянен комитет по селскостопански изследвания към Главна дирекция наука и иновации на Европейската Комисия. В изследването са включени 21 държави от ЕС, като България не е една от тях. Общите изводи са няколко:
1. Научните изследвания и иновации се извършват най вече в областта на първичното производство и обработка на храни, а не толкова на ниво потребители. Това е причина за фрагментирани изследвания и нисък интерес за развитие на хранителните системи. За подобряване на ситуацията се препоръчва по-голямо включване на потенциални заинтересовани страни, по-голям сътрудничество между тях, както и конкретно засилване на научните изследвания в областта на рибните продукти и аквакултурите за по-голямо хранително разнообразие.
2. В Европейските страни съществува засилен фокус върху сигурността на храните, но това е най-вече в областта на първичното производство. Има нужда от повече финансиране за подобряване на снабдителните връзки, особено като се има предвид, че в бъдеще храните ще се транспортират на все по-големи разстояния. Това от своя страна ще изисква добри логистични системи и издръжливи опаковъчни материали, които да запазят хранителните продукти свежи и годни за използване.
3. Включването на потребителите в научните изследвания е необходимо за подобряване на общественото здраве чрез диети и борба с незаразните заболявания. В момента само малка част от инвестициите отива за изследвания в областта на консумацията на храни. Необходимо е бъдещите инвестиции в научни изследвания да обхващат и хранителните системи с цел намаляване наполовина на обема на хранителните отпадъци и тяхното използване в хранителни системи.
По време на конференцията участниците приеха декларация до Европейската комисия със заглавие „Подсигуряване в бъдещето на нашите хранителни системи чрез наука и иновации“. В нея те подканват Комисията, както и всички заинтересовани страни, да преследват следните цели в областта на хранителните системи:
• Насърчаване разпространението на здравословни и устойчиви хранителни режими и намаляване на затлъстяването, както и аспекти на недохранването;
• Подобряване достъпа на всички до безопасни и питателни храни;
• Повишаване на устойчивостта на хранителните системи към климатичните промени чрез подобряване на управленските практики, технологии и бизнес модели в цялата верига;
• Намаляване на емисиите на парникови газове и екологичния отпечатък на хранителните системи, включително използването на суровини на база изкопаеми горива;
• Намаляване на изхвърлянето на храни и отпадъци с 50% до 2030 г.;
• Гарантиране, че първичните производители ще имат равен и добър достъп до знания, новаторски практики и достъпни технологии до 2030 г., които да благоприятстват биоразнообразието и разнообразието на културите на ниво земеделско стопанство и извън него;
• Стимулиране на европейските региони и градове да прилагат нови решения и да демонстрират добри практики;
• Засилване на диалога между много действащи лица и изграждането на "партньорства между публичния и частния сектор", които обединяват промишлеността, изследователите, публичните власти и гражданите, за да съчетават решения, както на местно, така и в световно ниво;
• Повишаване на обществения ангажимент, осведомеността, образованието, уменията и изграждането на капацитет за преобразуване на хранителните системи.
Повече информация (подробна програма на разглежданите теми, лектори), както и видеозаписи по панели от втория ден на конференцията ХРАНИ 2030, можете да намерите на следния линк:
http://food2030plovdiv.eu/
Очаква се всички презентации, изнесени на конференцията, да бъдат качени на тази уеб страница.

35403089 10215818938682732 4274113997122306048 n

492d7a08-fb19-43af-af39-f804fec3f815 - CopyЗапочна представянето на програмите за управление и развитие на втората група кандидати за директори на научни институти към Селскостопанска академия.
Бяха представени програмите на кандидата за директор на Института по криобиология и хранителни технологии, доц. Илиана Нaчева и програмите на кандидатите за директор на Института по животновъдни науки – Костинброд, доц. д-р Иван Янчев и доц. д-р Таня Иванова.
Научните колективи и на двата института участваха активно в обсъждането на представените програми на научните институти, те имаха възможност да задават и въпроси на кандидатите и изразиха положително становище по отношение новата процедура. Учените от съответните звена дадоха и своя таен вот за отделните програми. На изслушванията присъстваха председателят на ССА проф. д-р Васил Николов и заместник-председателят проф. д-р Мая Игнатова.
Представянето на програмите продължава на (28.06.2018 г.) с Института по царевицата -Кнежа. Конкурсите за всеки институт се обявяват след изтичане на 4 годишен мандат на дадения директор.

 

 

ed21f688-90d2-4415-9254-a03bf1bff092 - Copy

 

051279b3-02cb-4f3a-b99c-0ec3b17243ef

93e112ac-5e35-4904-a241-8dd27b07c2af - Copy

a499d185-1591-475d-a15a-1b178f8e71dc - Copy

c4d019b4-5bca-43ec-ac52-3b30ffe13492В Института по полски култури – Чирпан се проведе открит ден на житните култури. Директорът на института проф. д-р Нели Вълкова с кратко приветствие откри тържественото събитие.
На демонстрационно-опитното поле ас. Рангел Драгов представи сортове твърда пшеница - селекция на ИПК Чирпан, както и международен генофонд от сортове и напреднали линии твърда пшеница, включващ над 200 образци от 15 страни. На селекционното поле бяха представени и сортовете, от които през 2018 година ще бъдат предложени на пазара елитни категории висококачествени семена, както и най-новите сортове твърда пшеница: Реядур, Райлидур, Церера, Сая и Хеликс. Тези сортове са с висок генетичен потенциал за добив и отлични технологични и кулинарни качества и се очаква в най-скоро време да бъдат предлагани семена от тях.
Доц. д-р Виолета Божанова от ИПК Чирпан представи презентация на тема: „Твърдата пшеница – състояние и перспективи“. Беше изтъкнато, че твърдата пшеница е традиционна култура за България. Наред с утвърдените сортове, които се отглеждат на по-голямата част от площите с твърда пшеница у нас, продължава работата по селекциониране на нови сортове с висока продуктивност и качество на зърното, които са високо адаптивни и подходящи за непрекъснато променящите се агрометеорологични условия.
На мероприятието присъстваха земеделски производители, учени от Селскостопанска академия и Аграрен университет - Пловдив, представители на фирми за растително-защитни продукти и семена, както и г-н Димостенис Катсис от гръцка фирма, която отглежда 4 сорта твърда пшеница, селекция на института, в района на централна Гърция. Гост на събитието беше и главният научен секретар на ССА доц. Здравка Петкова.

f294eb78-f37b-44e3-ba6c-3fe314de0393

da0a288a-64e1-4d84-b964-fb33ede45646

b17373c8-66bc-4078-81f4-9641f51be758

23be82a5-f52f-42f8-a149-1b262e9287b7

b6707a8f-e19e-45f6-a318-e5b7202aa304

0d4650df-cb0c-44de-b5eb-f800bd059521

Страница 10 от 93

Антикорупция

Изпращайте сигналите с повече данни, а по възможност и доказателства за откритите нередности. Анонимността е гарантирана!