Меню

kitai2018Новоназначеният първи секретар в областта на науките и технологиите, от посолството на китайската народна република г-жа Хонгбо Гаи, се срещна с ръководството на Селскостопанска академия.
Г-жа Гаи бе представена от г-н Луо Кинг, досегашен първи секретар в областта на науката и технологиите от посолството на китайската народна република.
Г-н Кинг благодари на учените от ССА за доброто взаимодействие и подчерта, че през последните години сътрудничеството между Академията и китайски научни организации се е задълбочило и вече има много положителни резултати за двете страни. „Близо 20 млади учени посетиха Китай и изградиха връзки с наши учени. Даже има и разработени съвместни проекти. Много делегации от нашата страна посетиха различни институти на Академията и създадоха добри партньорства“, добави той.
Г-жа Хонгбо Гаи заяви, че Академията е първата организация, която тя посещава в България. Първият секретар отбеляза, че селското стопанство е една от най-важните области на сътрудничеството.
Тя съобщи, че през втората половина на тази година ще се състои 16-та сесия за сътрудничество в науката и технологиите и България ще бъде посетена от министъра на науката и технологиите на Китай. „Ще има много възможности да разширяваме нашето партньорство“, добави е г-жа Гаи.
Председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов поздрави г-жа Хонгбо Гаи за назначението и й пожела успех. Проф. д-р Николов изтъкна, че сътрудничеството в областта на земеделската наука между България и Китай ще се задълбочи, ще се създадат партньорства с още института от системата на ССА и нови организации в Китай.

kos1Делегация от експерти на Министерство на земеделието, горите и развитието на селските райони на Република Косово посетиха Селскостопанска академия. Делегацията е в състав: Тахир Халитай, началник на отдел "Информация и обучение", Делвина Хана Бакия, началник на отдел "Икономически анализи" и Скендер Байрами, анализатор, по проект TAIEX 9 (sharing EU Expertise), финансиран от Европейската Комисия. От страна на Академията участваха главният научен секретар на ССА доц. д-р Здравка Петкова, ръководители на отдели и някои от директорите на институтите. Експертите проявиха голям интерес към представената в презентацията дейност на научните звена и бяха впечатлени от дългата история на научно-изследователската дейност в областта на селското стопанство в България. Обсъдено беше съхранението на огромен брой екземпляри растителни генетични ресурси. Разменена беше информация за контакти с цел възможности за сътрудничество и съвместни проекти.
Гостите посетиха и Музея на ССА, където се съхраняват редки експонати на изчезнали и застрашени от изчезване редки местни породи животни, проби вълна с висока историческа стойност, краниологични, скелетни и ембрионални образци, които са служили за обучение на студенти.

 

kos3

kos2

pochva2Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров” (ИПАЗР) отбеляза своя празник в Световния Ден на почвата на тържествено събрание в Националния музей „Земята и хората“. Освен института, в организирането на мероприятието се включиха Националният музей „Земята и Хората” и Българското почвоведско дружество.
Тази година темата на Световния Ден на почвата е „Грижата за планетата започва от почвата”.
Тържественото събрание беше открито от директора на ИПАЗР „Никола Пушкаров“- проф. д-р Светла Русева. Тя съобщи, че по инициатива на Атлантически клуб в България в съавторство с ИПАЗР “Н. Пушкаров” е изпратено отворено писмо до Европейските институции и Председателството на ЕС относно “Деградацията на почвата е отличен пример за необходимостта от глобално мислене и локални действия”, с предложение за:
• Преразглеждане на Тематичната стратегия за почвите в Европа;
• Иницииране на законодателно предложение, задължаващо държавите-членки да идентифицират рисковите зони, да дефинират цели за намаляване на риска и да разработят програми с мерки за преобръщане на процесите на деградация на почвата;
• Приемане на консолидирана общоевропейска законодателна рамка за опазване на почвите.
Професор Русева изнесе и планарен доклад за глобалното партньорство за почвите през 2017 година. „В началото на миналия месец се проведе третата Международни среща на институциите с почвена информация. В работната програма на срещата бяха обсъдени изпълнението на плана за осъществяване на целите от четвърти стълб на програмата. Беше обсъден и напредъкът на компилирането на глобална карта на запасите от почвен и органичен въглерод. Към края на месец октомври, базата данни съдържаше близо милион почвени профила за съдържанието на органичен въглерод и обемна плътност на почвата. За първи път глобалната общност на хората, които работят в сферата на почвите споделиха тези данни за този важен ресурс – почвения органичен въглерод“, каза тя. За финални думи на доклада си проф. Русева призова „Нека да дадем на почвата малко обич!“.
Председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов запозна аудиторията с резултатите от конференцията на високо равнище на Естонското председателство на Съвета на ЕС „Почви за устойчиво производство на храна и екосистемни услуги“. На срещата в Талин е изразена тревога от продължаващата загуба на почвени ресурси, на фона на нарастването на потребностите от храна, свързано с увеличаването на населението на Планетата. Коментирани са въпроси свързани с дегенерацията на почвата и методите за нейното предотвратяване, рационалното използване на информацията от почвените карти, повишаване на информираността на населението за ролята на почвата и последиците от нейната загуба и др. „Най- вероятно в близка перспектива Общ европейски регламент за почвите няма да има, и регулацията за защита и използване на почвите ще е основно национална политика. В тази връзка ролята на единствения специализиран у нас институт за почвите - ИПАЗР “Н. Пушкаров- в бъдеще ще расте“ – отбеляза Председателят на Академията
Проф. Тотка Трифонова, ИПАЗР „Никола Пушкаров“ изнесе доклад за националните традиции и иновации в системите на земеделието. Тя заяви, че традициите и иновациите вървят ръка за ръка. Нанотехнологиите и в частност наноторовете са част от иновациите в тази област.
Проф. Методи Теохаров, председател на Българско почвоведско дружество представи темата „Почвите, земята и хората – Наша грижа и отговорност“.
На финала на събитието проф. Светла Русева връчи ленти за академична длъжност на ИПАЗР „Н. Пушкаров“ на учените, хабилитирани през 2017г.

WP 20171205 11 14 00 Pro 2

pochva3

pochva1

pochva4

Pocva5

c45281c1-ba18-40e3-92de-d71ec8b29ffdДоц. Даниела Ганева - директор на институт по зеленчукови култури „Марица",  е удостоена с отличието „Успелите 2017" в конкурса „Агробизнесмен на България“. Тя е отличена в категорията „Учен с принос за утвърждаване на български сортове" за сортовете български домати „Розово сърце" и „Алено сърце". Доц.Ганева изтъкна, че в България се създават много хубави сортове, които достигат до потребителите. „България се слави с производството на най-вкусните плодове и зеленчуци. Нека запазим този вкус и го предадем на бъдещите поколения", каза още тя.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

13bf5b97-858a-4e38-8e47-148046328721

4657bcee-d4d2-4be9-b559-f65b485212e6

aUL 2967-1Председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов участва в конференция на тема „Наука и иновации в подкрепа на земеделието“, организирана от ICT Media и Capital.

Проф. д-р Николов коментира предизвикателствата и иновации пред аграрната наука, в дискусионен панел: „Развитие на устойчиво земеделие чрез внедряване на иновации.“ Акцентите в панела бяха: • Политики за развитие на иновациите и българските приоритети; • Готовността на научния сектор и бизнеса да участват в развитието на иновациите; • Ниво на внедряване на иновациите в българското земеделие.
Проф. Николов е категоричен, че науката и учените от Академията имат готовност да се включат активно в процеса на трансфер на знания. „Не може процесът на иновации да се извършва без наука“, добави той. „Но иновациите са двустранен процес, и в този процес за мен е по-важно да се стимулира бизнесът да търси науката.“, убеден е Председателят на Академията.
Според проф. д-р Николов предстоящото отваряне на „Мярка 16: Сътрудничество“ по Програмата за развитие на селските райони трябва да насърчи бизнеса в търсене и използване на научните достижения, в разработването на съвместни иновативни продукти. Проф. Николов даде пример със селекцията при животните. „Преди 7-8 години „селекция“ беше мръсна дума, а без селекция не може да съществува нито съвременното растениевъдство, нито животновъдството. Благодарение на програмите по финансиране както на развъдните организации, така и на фермерите, този въпрос вече не стои и стотици фермери с десетки хиляди животни вече са част от този процес. „Иска ми се по подобен начин, с мярка 16.1 да покажем пътя на фермерите и към науката", добави председателят на ССА.

aUL 3039-2

btf1Министрите Румен Порожанов и Ахмет Факъбаба подписаха декларация за сътрудничество в сферата на науката

Ускорен план за действие ще регламентира вноса и износа на земеделски продукти и месо между България и Турция. Затова се разбраха министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов и неговият турски колега Ахмет Ешреф Факъбаба.Министър Порожанов подчерта, че планът трябва да доведе до бързи резултати в сферите, където има вече постигнати принципни договорки.
По отношение на науката министър Порожанов заяви - „От много години в областта на науката съществува сътрудничество между двете страни, но то трябва да бъде засилено. Новите предизвикателства, като климатичните промени и болестите по растенията и животните налагат още по-високо ниво на взаимодействие“.
„Вместо да търсим месо от далечни страни, за мен като министър е важно да имаме възможност да купуваме от нашите съседи, когато има наличност“, заяви от своя страна министър Ахмет Факъбаба. „Срещите ни през последните месеци са ярък пример за добросъседство. Надявам се потенциалът в търговията в областта на земеделието и животновъдството между България и Турция да се развива и увеличава“ подчерта още Факъбаба.
Двамата министри откриха бизнес агрофорум, в който се включиха над 500 български и турски бизнесмени.
Модератор на форума беше председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов, който изнесе и презентация на тема „Аграрният отрасъл в икономиката на България“. В доклада си проф. Николов направи ретроспекция на възможностите за инвестиции в България, производството и търговията с аграрни продукти, търговските взаимоотношенията между България и Турция, в областта на земеделието.
В доклада беше акцентирано на възможностите на Селскостопанска академия и по – специално на българските сортове, разработени от учените на Академията, и вписани в официалната сортова листа на Турция, като сортовете пшеница: „Аглика“ и „Галатея“ на „Добруджански земеделски институт, на Института по растителни генетични ресурси Садово – сортовете пшеница: „Садово 1″, „Момчил“, „Катя“, „Юнак“, „Гея 1″, „Царевец; на Института по земеделие и семезнание Образцов чифллик – сорт пшеница „Венка“; на Института по полските култури Чирпан– сорт твърда пшеница “Виктория”; на Института по царевицата в Кнежа- хибридите Кн 442, Кн 613, Кн 614, Кн М625, Кн 683А; използваните сортове лавандула на Института по розата и етерично- маслените култури в Казанлък.

btf2

Страница 7 от 79

Антикорупция

Изпращайте сигналите с повече данни, а по възможност и доказателства за откритите нередности. Анонимността е гарантирана!