Меню

knot1Учените от Института по земеделие – Кюстендил се прославиха в далечен Китай. Това стана ясно по време на годишния отчет на института. В момента учените изпълняват два съвместни проекта по покана на Института по овощарство, гр. Янтай, Китай. Целта на първия е отбор на подходящи черешови сортове и елити с повишена устойчивост на стресови фактори в районите на Кюстендил и Янтай с ценни биологични и стопански качества. Обект на изследване са 19 новоинтродуцирани черешови сортове от Полша и Китай, от колекционна градина на Институт по земеделие – Кюстендил, създадена през 2012 г.
По другия съвместен проект се проучат най-пълно събраните генетични ресурси от устойчиви на болести перспективни ябълкови сортове и хибриди в ИЗ - Кюстендил и Института по овощарство - Янтай с оглед устойчивото им използване и адаптиране на производството на ябълки към променящите се климатични условия.
В научноизследователската програма на институт през изминалата година са включени още 10 проекта.
Сред проучванията на Института са „Биологично производство на малини, мулчирани с полиетиленово фолио“, като е установено положително влияние на мулчирането с полиетиленово фолио върху растежните и репродуктивни прояви на малината. Под влияние на мулчирането значително се подобрява качеството на плодовете, което се проявява най-добре във варианта със сребристосиво фолио. Изследваният химичен състав на плодовете, показва високи качества свързани с природните антиоксиданти, витамин „С”, общите захари и фенолите.
През 2017 г. Институт по земеделие – Кюстендил е съорганизатор на 2 изложби - Празник на черешата и Празник на Плодородието в Кюстендил; участвал е в 2 изложения - Агра, 2017, и ИТИ’ 2017. В Института са организирани и 2 курса – по резитба и растителна защита за земеделски производители, дадени са многобройни консултации, раздадени са над 2500 листовки и брошури отразяващи най-новите постижения с практическа насоченост на Института.
На годишния отчет присъства зам.-председателят на ССА проф. д-р Мая Игнатова.

774bdee4-bbcc-4f5c-9369-d31fdcc3c3aeПредседателят на Селскостопанска академия (ССА) проф. д-р Васил Николов се срещна с изпълнителния директор на Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) доц. д-р Младен Младенов. Те обсъдиха възможностите за по-тясно сътрудничество между двете институции, чиято обща цел е подобряване на взаимодействието в системата „научни изследвания–съвети в земеделието–земеделски бизнес” за повишаване на професионалната квалификация и информираността на земеделските стопани.
Провеждането на съвместни информационно –обучителни събития стартира през 2011 г. и ежегодно на тях присъстват над 3000 фермери. Лектори на събитията са водещи български учени в областта на земеделието. Правят се и демонстрации във ферми и стопанства, което е особено полезно за земеделските производители. Обученията се провеждат основно в направленията растениевъдство, животновъдство, аграрна икономика и биологично производство. Особено внимание се обръща на селскостопански практики на равнище стопанство, свързани с мерките за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него, биологичното разнообразие и опазването на водите, развитие на устойчиво земеделие чрез внедряване на иновации.
Ръководителите изразиха и мнение, че ще продължат добрата практика за провеждане на съвместните информационни събития. Проф. Николов посочи, че НССЗ може да помогне на Академията в представянето и внедряването на новите й научни продукти сред земеделските производители.Доц. Д-р Младен Младенов подчерта, че една от възможностите е да се работи съвместно и по подмярка 16.1. „Подкрепа за формиране и функциониране на оперативни групи в рамките на Европейско партньорство за иновации“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., за повишаване на производителността в стопанствата и ефективно използване на ресурсите, за разширяване на пазарните възможности, опазване от вредното въздействие на водите в земеделските земи. Основната цел на Националната служба за съвети в земеделието и Селскостопанска академия е земеделската наука да се превърне в мощен фактор за модернизация на земеделското производството.

11701150 1608901156064566 1727164717024597478 nУважаеми колеги,

Офис „Европейски програми и проекти“ на ССА ви кани да подадете своите кандидатури за мобилности за Втората вътрешна селекционна процедура по програма „Еразъм+“. Мобилностите за тази селекция са 35 мобилности за научни работници и персонал с цел обучение или преподаване, 4 мобилности за докторанти с цел обучение и 4 мобилности за докторанти с цел стаж / практика.

Процедурата за селекция и условията и документите за кандидатстване са качени на Интернет страницата на Селскостопанска академия, секция „Еразъм+“, както и могат да бъдат изпратени по ел. поща при поискване до Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Крайният срок за изпращане на документите е 06.03.2018 г. на горе посочената ел. поща. Документите могат да бъдат изпратени както на хартиен носител, така и в електронен вариант като сканирани копия. Моля, и в двата случая документите и особено подписите да бъдат ясно четливи. При въпроси, не се колебайте да се свържете с нас на горе посочената ел. поща или на тел. 02 812 75 03.

П.С. За докторанти не се предвижда селекционна процедура. Техните кандидатури се одобряват на принципа „първият по време е първи по право“.

С уважение,
Теодор Василев, ЦУ на ССА

86079d7b-4e8a-47a8-ab14-63ff2aaff5cb„Институтът по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров” трябва да се превърне в Национален център за мониторинг и управление на използването на почвите у нас“ – това заяви Председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов, пред Общото събрание на учените на Института, във връзка с годишните отчети. Почвата е национално богатство и принадлежи на народа ни, независимо от това, кой е собственик на земята. Но тя е раним и унищожим ресурс и трябва да бъде под постоянно наблюдение на Даржавата. Няма друга институция в страната, която да може обективно и на висока научна основа да следи процесите в почвите у нас и да дава препоръки за съхраняването и използването им, освен институт „Н. Пушкаров“ – добави Председателят.
През изминалата година учените от Института са работили по 39 научноизследователски проекта, в т. ч. 18 финансирани от ССА и 8 от Фонд „Научни изследвания”, както и 8 международни, вкл. 4 по програми на ЕС и 5 по двустранно сътрудничество с Индия, Китай, Русия, Полша, Кипър.
Институтът участва в дейностите на Европейското Почвено бюро към ЕК, Глобалното партньорство за почвите (GSP) към ФАО, Международната мрежа на организациите, притежаващи почвена информация (INSII) и Глобална мрежа от акредитирани почвени лаборатории (GLOSOLAN).
Само за една година, в Централната лаборатория на института са извършени над 33 000 анализи на почви и растения. По заявка от земеделски производители са анализирани 1631 проби. В Референтната лаборатория по радиоекология и радиоизотопни изследвания на института са изследвани радиологични показатели в над 1300 проби от почви и дънни утайки, води, растения, растителни продукти и храни.
През годината са публикувани 178 материала в различни български и чуждестранни списания, сборници от международни симпозиуми и конференции, научно-популярни статии и брошури, монографии и книги; 37 от публикациите са в списания с Импакт фактор, а 59 – в международни списания с Импакт ранг.
Сред основните направления на изследване са:
- Комплексно проучване върху състоянието на почвите в отделни региони и установяване на подходи за устойчиво земеделие; Оптимизиране използването на минерални и органични торове в земеделието при изпълнение на европейските директиви; Изследване и моделиране на ерозионните процеси и оценка на ерозионния риск и пригодността за ефективно ползване на земите в земеделски и планински територии;
- Управление на неприятелите в земеделските ценози, култувационните съоражения и складови биотопи; Диагностика на причинителите на болести в земеделските екосистеми;
- Устойчиво управление на компоненти на околната среда в агроекосистемите и екосистемна оценка за наличие на вредни вещества в почви, води и растителна продукция в райони с интензивно земеделие; Екологични подходи при управление на отпадъците и рационалното им използване в практиката; Проучване на съдържанието и поведението на естествени и техногенни радионуклиди в почви, води, растения и селскостопанска продукция.
- Влияние на основни агротехнологични елементи върху продуктивността, качеството на продукцията от земеделските култури и опазването на почвите; Агротехнически решения за поддържане плодородието на почвата и нови и усъвършенствани технологически и технически решения за растениевъдството и животновъдството; Разработване на подходи за устойчиво управление на напоителните системи за повишаване продуктивността на земеделските култури.
Бяха съобщени и новите проектни предложения за финансиране.

52b4a65e-9225-4c67-8a7b-6282c677d516

b2bda591-b6ca-4417-9fd3-3f1ac8e8e8c4Комисията по земеделие и храни в Народното събрание прие на първо четене предложените промените в Закона за Селскостопанска академия. Пред членовете на Комисията, от името на вносителя - Министерство на земеделието, храните и горите, проектът беше представен от председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов.
Предложени са 3 основни промени. „Първата е свързана с начина на финансиране, което е ключово за дейността на ССА. Преминава се към автономен бюджет по примера на висшите учебни заведения и Българската академия на науките“, каза той. Председателят на Академията заяви, че институцията ще продължи да бъде второстепенне разпоредител с бюджетни средства към МЗХГ, но ще може да управлява самостоятелно средствата от държавния трансфер и собствените приходи.
Втората промяна е по отношения състава на Управителния съвет на Академията, като се предлага той да бъде само от учени, които работят в системата на ССА.
Третото предлажение е за структурна промяна на държавните предприятия към ССА. Предлага се създаване на едно Държавно предприятие „Научен- производствен център“, което ще обедени 15 от сега съществуващите 19 държавни предприятия. Останалите 4 опитни станции да се преобразуват в научни центрове. Проф. д-р Николов подчерта, че основната дейност на Научен - производствения център ще е приложна и обслужваща дейност на Академията. „Трябва да има ясна връзка межди институтите и новото държавно предприятие. Обединявайки множеството държавни предприятия ще можем най-удачно да планираме и управляваме приложната и развойна дейност на Академията. Ще се създаде възможност новосъздадените сортове, линии и хибриди от институтите да се изпитват в различни региони на страната при различни условия и надморски височини. Ще бъдат създадени демонстрационни центрове на новите продукти на Академията, там, където към настоящия момент има най-голяма потребност. Ще се създаде възможност за бързо и безпрепятствено размножаване на генетични ресурси, към които има повишен интерес.

konkurs za esseta ABI1Информационният център по растителни биотехнологии на Агробиоинститута към Селскостопанска академия заедно с Биологически Факултет на Софийски Университет организират Конкурс за есета на тема „Растенията на утрешния ден“ за ученици, студенти и докторанти.
Конкурсът е в рамките на проект СТАРБИОС2 на АБИ по програма ХОРИЗОНТ 2020.
Церемонията по награждаването на победителите на 3 май 2018!
Повече за конкурса може да видите ТУК

Страница 6 от 79

Антикорупция

Изпращайте сигналите с повече данни, а по възможност и доказателства за откритите нередности. Анонимността е гарантирана!