Меню

sa1Министърът на околната среда, водите и земеделието на Кралство Саудитска Арабия г-н Н.Пр. Абдулрахман АлФадли посети Агробиоинститута към Селскостопанска академия.
Директорът на АБИ проф. Иван Атанасов представи научната дейност на института, включваща изпълнение на широк кръг научно-изследователски и приложни проекти с международно и национално финансиране. Той изтъкна, че основната част от извършваните в АБИ изследвания са в областта на молекулярна генетика, функционална геномика и метаболомика, както и биотехнологични решения на реални проблеми на агросектора.
На срещата бяха представени практическите приложения на молекулярната генетика в използването на наличните растителни генетични ресурси, селекцията на растенията и анализа на посевния и посадъчния материал.
Министър АлФадли се поинтересува относно научно-приложните услуги и иновативни продукти, които учените от института могат да предложат на земеделския бизнес в страната и ЕС, и дали те са приложими в страни от други географски ширини. Бяха дискутирани и насоките на развитие на съвременните биотехнологии за разработване на иновативни продукти в областта на биоикономиката, както и възможностите за приложение на новите технологии на растителна селекция.
Министър АлФадли разгледа и лабораторната част на АБИ.
На срещата присъства председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов.
В делегацията от Саудитска арабия бяха още - г-н Халед Ал Абуди, директор на Саудитска агенция за инвестиции в селското стопанство и животновъдството (SALIC), инж. Абдулазис Алоаиш, изпълнителен директор, Генерален отдел за международно сътрудничество и земеделски инвестиции в чужбина и г-н Бандар Аламри, секретар на министъра).

sa2

 

resize on the fly 6Близо 150 земеделски производители от България и Сърбия посетиха демонстрационния ден по резитба на дървесни овощни видове организиран от Институт по земеделие – Кюстендил към Селскостопанска академия и Териториален областен офис (ТОО) - Кюстендил на Национална служба за съвети в земеделието. Директорът на Института по земеделие проф. д-р Димитър Домозетов бе основен лектор. „Резитбата на костилковите видове и младите овощни дървета от всички видове, трябва да започне след 14 февруари, когато вече са преминали основните студове. Ябълките и крушите могат да се режат още от декември. Тогава се започва със силните дървета. Земеделците трябва като отидат до дървото, да преценят колко е пораснало, къде са му плодородните пъпки и каква резитба да му направят. Те трябва да го съхранят и за следващата година”, поясни проф. д-р Домозетов.
По време на демонстрационния ден се проведе и състезание по резитба. В не го се включиха 7 души. В рамките на 45 минути всеки един от тях трябваше да направи резитба на 3 ябълкови дървета. Първото място спечели 28-годишният Павел Георгиев от село Соволяно, второ място бе присъдено на Милена Коцева от Кюстендил, а третото е за Петър Попов.
Заместник-председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Мая Игнатова връчи грамоти на наградените.

 

resize on the fly 1

resize on the fly 3

 

resize on the fly 5

resize on the fly

resize on the fly 4

 

image-0-02-04-f4950c6468a7ebfa3f9bd10e66b72aa7298ea43a9ea3d7bd9907ee0bcbf33e2d-V

На ритуала зарязване за берекет на лозето, доц. д-р Галина Дякова - Директор на Института поздрави колектива и пожела на всички плодородна и успешна 2018 година.
В резултат на интензивната селекционна дейност в Института са създадени редица десертни сортове лози, приспособени към континенталния климат на България: Велика, Ряхово, Сияна, Приста, Мискет русенски,; безсеменните: Русенско без семе, Зорница и Тангра.
През 2017 г. в ИАСАС приключи конкурсно изпитване 2 винени сорта: Кристален и Мискет Викинг и в 2018 предстои тяхното признаване като устойчиви на болести сортове. .

IMG 20160215 110637

WhatsApp Image 2018-02-13 at 15.44.00С новия закон Селскостопанската академия ще стане още по-ефективна, казва председателят на Селскостопанската академия

- Кои са най-важните промени в новия закон за Селскостопанската академия (ССА), г-н Николов?

- Нека първо да изразя задоволство от дискусията при обсъждането на закона и благодарността си към депутатите за съпричасността с проблемите на Селскостопанска академия, за разбирането и оценката на мястото и ролята ѝ за настоящето и бъдещето на нашата страна.

Наистина е време да се разбере, че подценяването на земеделската наука е пагубно за страната. Не омаловажавам ролята на науката в другите области, но в земеделието работим с живи обекти, а всеки от тях се създава от човешките ръце в строго специфични условия на средата - земя, вода, слънце, вятър. Няма универсален сорт, няма универсална порода.

Във всички институти и опитни станции на ССА се съхраняват, създават и усъвършенстват десетки хиляди уникални сортове, линии, хибриди - носители на традиционния, специфичен вкус на българската земя, който трябва да запазим. Съхраняването и развитието на аграрната наука е въпрос на национална идентичност, на национална сигурност и това ясно прозвуча в парламента.

Що се отнася до закона, направени са 3 основни предложения за промени, свързани със стабилизиране на финансовото състояние на академията. Най-важното е за начина на финансиране -преминава се към управление на автономен бюджет, подобно на БАН и на университетите.

Втората промяна е в състава на управителния съвет, като се предлага той да бъде само от учени, които работят в системата на ССА.

Третото предложение е за структурна промяна на държавните предприятия към академията. Предлага се създаване на едно държавно предприятие “Научен- производствен център”, което ще обедини част от сега записаните в закона 19 държавни предприятия. Друга част от опитните станции ще се преобразува в научни центрове със статут на институти.

Основната дейност на научно-производствения център ще е приложна, обслужваща, демонстрационна и развойна. Обединявайки научния и производствения капацитет на съществуващите държавни предприятия, ще се създаде по-добра връзка с научните институти, ще можем по-глобално да планираме и управляваме приложната и развойна дейност. Ще има възможност за бързо и безпрепятствено размножаване на генетични ресурси, към които има повишен интерес от страна на фермерите.

- Ще останат ли институтите без земи?

- В законопроекта никъде не става дума за земя и грешно, случайно или не, провеждащата се в момента инвентаризация на земите се свърза със закона. Земята е основният ресурс на академията и намаляването ѝ, както е било в предходни години, ще доведе до унищожаване на академията. Това се разбира от ръководството на министерството и беше ясно заявено при обсъждане на закона - земята няма да се намалява

- Ще се наложи ли закриването на институти?

- Това също не се предвижда в промените на закона. Ще отпаднат структури, които отдавна не съществуват, като САПИ, КОС Ямбол и КОС-Септември. Реформата цели оздравяване на всички структурни звена, но те постепенно трябва да вземат бъдещето си в собствените си ръце. Първоначално ще се налага по-съществено преразпределение на средствата, както е до момента, тъй като част от институтите са в тежко състояние. Постепенно преразпределението ще отпадне, като ще бъдат създадени фондове - за развитие на наука, за инвестиции, за иновации, които да подпомагат по-мащабни проекти, изискващи повече средства.

- Уреден ли е въпросът с финансирането на академията?

- Направена е първата крачка с автономния бюджет. Що се отнася до държавния трансфер за наука, ежегодно той ще зависи от множество конкретни обстоятелства. Ясно е, че държавата постепенно трябва да увеличава относителния дял за финансиране на науката в държавния бюджет.

- Над какви проекти работите в момента

- В момента институтите и опитните станции на ССА правят отчети за своята дейност за предходната година. Когато приключат, ще публикуваме резултатите. Академията работи по десетки проекти с фундаментален и приложен характер във всички сфери на земеделската наука. От почвите, растениевъдството, животновъдството, рибарството и аквакултурата до храните, напитките, икономическите анализи и фундаменталните генетични изследвания. Проектите се финансират от средствата на ССА, фонд “Научни изследвания”, различни европейски програми, международни проекти и др.

- Използват ли се достатъчно иновации в селското стопанство?

- Внедряване на иновации е от решаващо значение за развитие на земеделието. Тази година с голям интерес се очаква да бъде отворен приемът на подмярка 16.1 “Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на европейското партньорство за иновации” към Програмата за развитие на селските райони. Тя ще даде възможност за подкрепа и прилагане на иновативни решения в земеделските стопанства, за трансфера на научни продукти и знания. Институтите на ССА ще участват активно по прилагане на мярката.

- Има ли нови сортове и породи, които се създават у нас?

- Сред последните и най-търсени са домати “Алено сърце”, грах “Пълдин”, пипер “Ивайловска капия”, бяло главесто зеле сорт “Билян”.

В различните институти са признати нови сортове зимен ечемик и овес, пшеница, фасул, хибриди и линии слънчоглед, стевия, райграс, царевица, Очаква се издаването на 5 сертификата по подадени заявки за сорт зимна обикновена пшеница, твърда пшеница, тритикале, хибрид и линия слънчоглед.

Институтът по растителни и генетични ресурси - Садово, създаде уникален сорт сусам, който може да се прибира механизирано. 99% от отглеждания сусам в света се прибира ръчно, което повишава себестойността му. Същото важи и за сеитбата, което ограничава площите.

Освен това предлаганите български сортове сусам са с вкусови качества на зърното, превишаващи световните тенденции.

- Наскоро споделихте, че се отчита голямо търсене на български сортове? Кои са те?

- Засилено е търсенето както на семена от зеленчукови и зърнени култури, така от посадъчен материал от овошки и лози. Например през последните години всички произведени семена на Института по зеленчукови култури “Марица” са продадени.

ekip1Добруджански земеделски институт – вашата гаранция за сигурност в земеделието! – Под този надслов Добруджански земеделски институт за поредна година участва в Международното изложение „Борса за семена и посадъчен материал“, организирано от „Добрички панаир“ АД в периода 30.01.-03.02.2018 г.
По традиция експозицията на института беше представена от богата гама оригинални базови семена от пшеница, тритикале, ечемик, слънчоглед, фасул, леща, грах.
С оглед на предстоящата пролетна сеитбена кампания акцентът беше поставен върху пролетните култури, представени от мостри семена от сортове полски фасул Еликсир, Блян, Устрем и Скития, леща Илина и грах Кристал. Характерно за сортовете Блян, Устрем и Скития е, че са с изправен храст, което ги прави подходящи за директно механизирано прибиране. Интерес предизвика и новата „Технология за производство на полски фасул“, създадена в института от авторски колектив от специалисти по селекция, агротехника и фитопатология.
Слънчогледът беше представен от сорт Фаворит и хибридите Дея, Севар, Велека, Вокил, Велко, Габи, Яна, Сан Лука, Валин, Линзи, Дивна, Вяра, Деведа и Теди.
Всички сортове и хибриди са селекция на Добруджански земеделски институт и са плод на научнообоснована схема на сортоподдържане и семепроизводство. Те са доказани във времето като изключително подходящи за отглеждане в условията на България и успешно съчетават висок добив и качество.
Гарантиран произход, високо качество, стабилни добиви, богат избор и атрактивни цени – това са част от причините земеделските стопани от района на Добруджа и страната да изберат именно семената на Добруджански земеделски институт.
Селекционерите и агрономите-специалисти от института са винаги на разположение на земеделските производители за съвети, които биха били полезни за правилния избор на сорт и точна технология на извеждане на производството.
shtand2222

shtand33333

 

DSC01868-22Учените от Земеделски институт- Стара Загора работят по 9 проекта, 2 с европейско финансиране и един към МОН. Това съобщи директорът на института проф. Стайка Лалева при представянето на годищния отчет.
Ново направление в научноизследователската дейност на Института е намаляване отделените емисии на парниковите газове от преживните животни. Вече е завършен проект, свързан с мониторинга на отделените емисии на парникови газове /СН4 и СО2/ от различни фуражи и фуражни добавки, използвани при преживни животни при различни производствени системи, и повишаване на капацитета на екосистемите за адаптиране към промените в климата, и интегрирането им в Национална банка данни за промяната на климата в рамките на Протокола от Киото.

Проектите, по които учените от Земеделския институт са работили през последната година са насочени към съхраняване на генофонда на животните, екология, хранене и фуражи, качество и безопасност на храни, икономика и управление на фермата, хуманно отношение към животните.
В края на годината е завършен проект „Анализ на генетичната изменчивост в популациите овце, развъждани в България“. Целта му е оптимизацията на селекционните схеми и повишаване принадената стойност в основните продуктивни популации овце, развъждани в страната. Това е база за разрааботване на схема за създаване на порода овце с висока млечност и плодовитост.
В ЗИ- Стара Загора се работи за създаване, изпитване и предлагане на пазара на нови генотипи бавнорастящи бройлери, подходящи за биологично производство.
Завършен е и проекта „Разработване и внедряване на нови технологични решения за преодоляване на водния дефицит при някои фуражни култури в условията на Южна България“. Предлагат се оптимални поливни режими на царевица за силаж в условията на оптимална и недостатъчна водоосигуреност.
Институтът има подписани меморандуми за съвместна дейност с Университета в г. Падуа, Италия, Института по животновъдство, Париж –Франция, Сибирската академия на науките и Сибирския животновъден институт, Института по животновъдство в гр. Скопие, Македония, Национална ферма Рамбуйе, Париж, Франция и Институт по животновъдство – Белград, Сърбия.

На годищния отчет присъства председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов.

DSC01871-12

Страница 5 от 79

Антикорупция

Изпращайте сигналите с повече данни, а по възможност и доказателства за откритите нередности. Анонимността е гарантирана!