Меню

sg1На поредното съвместно заседание на Дирекционния и Управителния съвет на Селскостопанска академия беше обсъдена методика за определяна не бюджетите на структурните й звена, предложена от Председателя на Академията- проф. д-р Васил Николов. Подобно на трите предложения при промяната на Закона за Селскостопанска академия, Председателят отново използва числото 3, като предложи разпределението на бюджета между структурните звена да се основава на 3 показателя- основен -брой на учените в звеното (1), коригиран за брой технически сътрудници (2) и за наличие на потенциална възможност за реализация на приходи от научна дейност (3).
В изказванията беше отбелязано, че подобно открито обсъждане на принципите за формиране на бюджетите на научните институти и центрове в Академията се прави за пръв път. Независимо, от ограниченото финансиране и трудностите при изпълнение на бюджетите, положителното е, че за пръв път бюджетите са ясни в началото на годината и са поставени на прозрачна, принципна основа.
На закрито заседание, управителният съвет на Академията прие предложените принципи за формиране на бюджета на структурните звена и утвърди бюджетите на звената.
Управителният съвет прие и предложението на Председателя на Академията- допълнителното трудово възнаграждение за научна степен „доктор“ да се увеличи на 300 лв., а за „доктор на науките“ – на 450 лв, считано от 01 май 2019 г..
Управителният съвет прие и предложението на Председателя на Академията за научно ръководство на докторант - редовна, задочна и самостоятелна форма на обучение, хонорарът да е в размер на 3 минимални работни заплати, като се изплаща както следва: 50% при отчисляване на докторанта с право на защита и 50% след успешна защита на дисертационния труд.
Прието беше и предложението таксите на докторантите, които се обучават извън системата на Селскостопанска академия, да се заплащат от Академията. По този начин Академията ще заплаща таксите за обучение за повишаване на квалификацията на своите служители във всички образователни степени – бакалавър, магистър и доктор. Ще се поемат еднократно и таксите за допълнително езиково обучение на докторанти и асистенти.

2111111След приемане на „Методология за определяне на праговете за застрашените местни породи в Република България“, от работна група, назначена със заповед на министъра на земеделието и храните г-н Румен Порожанов, в аулата на Селскостопанска академия, методологията беше представена и обсъдена с развъдните организации, отглеждащи застрашени породи. Методиката, предварително изпратена до развъдните организации, беше представена от председателя на работната група- проф. д-р Васил Николов, в присъствие на членовете й.

На основата на разработената методология са изчислени праговете на застрашеност, като в предложението на работната група до министъра на земеделието и храните е записано: „Определя като застрашени от изчезване Български породи селскостопански животни, включени в приложението към. чл.4 ал. 1. на Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни (В сила от 5.01.1997 г., изм.....ДВ. бр.58 от 18 Юли 2017г.,) които са под следните прагове:

Пол

Говеда

Биволи

Овце

Кози

Свине

Еднокопитни

Птици

Женски

12500

14500

11000

10000

6000

6000

1500

Мъжки

420

720

280

250

300

300

100

Представителите на развъдните организации оцениха положително методиката и по предложение на проф. Николов предложиха оптимални прагове за мъжките животни. Г-н Атила Седевчев (Асоциация за автохтонни породи кози в България), предложи процентът на животните в основния ареал на породата, предложен от работната група, да се намали от 90 на 80%, като се мотивира с ниския праг при еднокопитните, свинете и птиците. Предложението беше прието от работната група.

Доц. д-р Андрея Колев, председател на „Развъдна асоциация на аборигенни породи овце от Западна България“ и проф. д-р Дойчо Димов- председател на „Сдружение за отглеждане и развъждане на маришки овце“, приеха методиката, но възразиха срещу предложението основната част от подпомаганата популация да се локализира в историческите ареали. На противно мнение беше зооинж. Николай Кръстанов- председател на „Асоциация за развъждане на Брезнишка овца“, като приведе редица примери в подкрепа на отглеждането в естествените ареали. Г-н Бойко Синапов- председател на управителните съвети на „Националната асоциация на животновъдите в България“ и на „Обединени български животновъди”, и г-н Цветомир Христов, поставиха въпроса за финансовите ангажименти на държавата за съхраняването на породите. Представителите на асоциацията за развъждане на Източнобалканската свиня предложиха да се увеличи прагът за нея.В дискусията взеха участие и Тодор Георгиев – председател на „Асоциация за опазване и развъждане на местна дългокосместа коза“; Тодор Диклиев- председател на „Асоциация за защита на редки автохтонни породи – Калоферска дългокосместа коза“; Румен Стоянов- председател на „Организация на развъдчиците на автохтонните породи овце в България“, Георги Калайджиев -  „Асоциация за развъждане на Старозагорска порода овце в България”, д-р Христо Караджов- председател на „Асоциация за развъждане на Котленската порода овце“.

            В заключение проф. Николов, отново подчерта, че методиката е унифицирана за всички видове, като за основа са взети обективни измерими критерии, свързани с времето за удвояване на популацията. Определени са и допълнителни, критерии, част от които са свързани със защита на националните интереси, но те не могат съществено да повлияят крайните резултати. Базовите данни при изчисляване на праговете са взети от развъдните програми на развъдните организации, като са отчитани най- неблагоприятните за съхраняване на породите стойности. 

511111

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

prog.Nikolov111

1311111

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

112222 

1311111

4След аналитична дискусия в аулата на Селскостопанска академия, на свое заключително заседание, работна група, назначена със заповед на министъра на земеделието и храните г-н Румен Порожанов, прие „Методология за определяне на праговете за застрашените местни породи в Република България“. Проектът на документа е разработен от проф. д-р Васил Николов, председател на Селскостопанска академия и д-р Живко Дучев. Сред членовете на работната група са зооинж. Силвия Василева - директор на дирекция „Животновъдство“ към Министерство на земеделието, храните и горите, зооинж. Георги Йорданов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството, проф. д-р Мая Игнатова – зам. председател на ССА, директори на дирекции и учени от институти в структурата на Академията.
След представяне на окончателния вариант на методологията, с отразени предложения на членовете на работната група и изчислените на нейна основа максимални прагове на застрашеност, проф. Николов предложи на работната група да обсъди няколко основни пункта, свързани с реализацията на методологията и опазването на застрашените породи, а именно:
1. Определеният, на основата на методологията максимален брой животни, да формира племенното ядро (нуклеуса) на породата.
2. 90% от животните от племенното ядро, при автохтонните породи, да са в основния ареал на породата, определен по исторически данни, от работна група от учени, назначена от министъра на земеделието и храните.
3. В племенното ядро да се включват само чистопородни животни.
4. В племенното ядро да се извършва само чистопородно развъждане, на основата на поддържаща селекция- стабилизиращ отбор по основните белези на породата.
5. На подпомагане по мярка „Агроекология“ да подлежат само животните, включени в пламенното ядро.
6. При животните от застрашените автохтонни породи, извън племенното ядро, да може да се провежда прогресивен отбор, както и кръстосване, с цел подобряване на продуктивните качества на породата и повишаване на ефективността от нейното отглеждане
Работната група прие направените предложения.

221111

811111Агробиоинститутът (АБИ) в София, който е в системата на Селскостопанска академия (ССА), откри обновен лабораторен комплекс в рамките на старото си седалище в сградата на Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Ремонтът е реализиран със средства по проект за изграждане на Център по компетентност „Устойчиво оползотворяване на био-ресурси и отпадъци от лечебни и ароматични растения за иновативни биоактивни продукти“с договор BG05M2OP001-1.002-0012. Финансирането е от Европейския фонд за регионално развитие чрез Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. Общата му стойност е 23 791 055.20 лв., от които 20 222 396.92 лв. европейско и 3568658.28 лв. национално финансиране. Бенефициенти на проекта са: Институт по органична химия с Център по фитохимия при БАН (водеща организация), Агробиоинститут при ССА, Факултет по химия и фармация и Биологически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Институт по полимери към БАН.
Лентата на обновената лаборатория бе прерязана на виртуален екран от председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Васил Николов, основателят на АБИ акад. Атанас Атанасов, зам. ректорът на СУ „Кл. Охридски“ чл. кор. Николай Витанов и зам. министърът на Министерство на образованието и науката Карина Ангелиева.
АБИ е правоприемник на Централна лаборатория по молекулярна генетика и генетична биотехнология (генно инженерство), създадена през 1985 г. към ССА, със седалище Костинброд, преименувана като Централна лаборатория по генетично инженерство, прерастнала през 1989 г. в Институт по генетично инженерство – Костинброд, припомни настоящият му изп. директор проф. дбн Иван Атанасов. За проекта, по който е обновен лабораторния комплекс на АБИ, подчерта, че е един от тези, които са насочени към всички части от веригата на биоикономиката - от производство, отглеждане на билки, до преработка и предлагане на иновативни продукти на пазара. За разлика от стандартните изследователски проекти, този е насочен към всички компоненти на веригата и води до комплексни решения.
Проф. Атанасов благодари за подкрепата в тази посока, която АБИ получава от системата на ССА и централното й управление и най-вече за случилата се след повече от две десетилетия реформа в нея. По думите му тя дава възможност на институтите да бъдат по-ефективни и печеливши.
Тази тенденция ще продължи в същата градивна посока, потвърди председетелят на Селскостопанска академия проф. Николов в присъствието на директори на институти от системата на ССА на откриването на обновения лабораторен комплекс на АБИ. Той даде висока оценка за научно-изследователската работа на института, посочвайки го за пример в разработването и изпълнението на най-много проекти с външно финансиране и такива с международно участие. „Водещ институт, водещи учени, мощни и силни като знание, възможности и опит“, обобщи председателят на Селскостопанска академия. „За нас и обществото ни важното е колко и какво се печели от тази наука, особено сега, когато сме първостепенни разпоредители на финансови средства“, акцентира проф. д-р Васил Николов.

57447250 10157236050789269 221406268483436544 n

41111

9111

ипазрИнститутът по почвознание, агротехнологии и защита на растенията "Никола Пушкаров” бе посетен от водеща Компания по Екология Bee’ah от гр.Шаржах, Обединените арабски емирства - г-н Халед Ал Хураймел - изпълнителен директор, г-н Рафаел Лопез, директор управление обществено пречистване и събиране на отпадъците, водени от г-н Саид Бин Сулейем - Трети секретар по икономическите въпроси в Посолството на ОАЕ в гр.София.
Официални гости на срещата:
Г-жа Ивелина Василева – депутат в 42, 43, 44-то Народно събрание и председател на Комисия по околната среда и водите, министър на МОСВ през периода 2014-2016г.
Проф. дн Атанас Тасев – член на борда в Български Енергиен Форум
Акад. Стефан Воденичаров – председател на БАН през периода 2012-2016г.
Добромир Симидчиев – ръководител проект по създаване на мастер планове за водния сектор за следващия програмен период 2020-2024г. и зам. министър на МРРБ през периода 2014-2016г.
Стефан Стефанов – директор на дирекция „Управление на отпадъците” в МОСВ през периода 2014-2016г.
Инж.Росица Димитрова – управител на ВиК Благоевград
Представител на Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура”.
От ИПАЗР „Н. Пушкаров” присъстваха: проф. дн Ирена Атанасова - директор, проф. д-р инж. Мартин Банов - зам. директор, проф. д-р инж. Снежан Божков - научен секретар, проф. д-р Светла Маринова - учен в областта на управление на отпадъците и Тоня Попова- главен експерт международно сътрудничество.
Проф. Атанасова представи участниците в срещата и изнесе презентация за структурата, основните научни направления, приоритетите в дейността и разработките на научните отделите, научно- изследователската и научно- внедрителска дейност и научни програми, теми и проблеми, по които се работи в Института.
Проф. Банов направи презентация на постиженията на ИПАЗР „Н. Пушкаров” по отношение на използването на Biolife за производство на почвен подобрител с работно наименование Superbio, който е приложим за възстановяване стабилността на почвеното покритие и почвеното плодородие, както и за възстановяване на екологичното равновесие на околната среда.
Във връзка с проявения интерес от гостите към тези продукти, проф. Банов представи подробно създадения почвен подобрител съгласно полезния модел „Средство за възстановяване на ерозирали терени, свлачищни зони и депа за отпадъци”, с който през 2016г. институтът участва и спечели награда в Конкурса за Иновации на АГРА’2016. в гр.Пловдив.
Беше посочено, че използваният за създаването на почвения подобрител бактериален препарат Biolife е за редуциране съдържанието на органични замърсители в утайки от пречиствателни станции за отпадъчни води.
Бяха обсъдени възможностите за съвместна научноизследователска дейност и обмяна на опит в областта на пречистването и оползотворяването на утайки, отпадъци, преработване на биомасата в компост и други.

Страница 1 от 99

Антикорупция

Изпращайте сигналите с повече данни, а по възможност и доказателства за откритите нередности. Анонимността е гарантирана!